Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Chapter 18 | Explode

Отидох до нея, с нещата в ръка, оставяйки ги на масичката за кафе до дивана. Дишането на Роуз само леко се стабилизира, но треперенето на тялото й намаля. Подадох й чашата с вода, като тя я взе от ръцете ми. Шумно изпи съдържанието й за секунди, изпускайки шумна въздишка, след като приключи.

- Благодаря, - каза ясно, макар гласът й да беше призрачно пресипнал. Кимнах и зачаках търпеливо, докато тя сядаше на покрития с килим под до нея. Погледна ме, шок се беше затворил в изплашените й очи. – Няма да повярваш какво се случи току-що.

Гледна точка на Роуз

Казах всичко на Келси. Казах й за вината на Джеймс и за несигурното ми бягство, през тъмните гори, които включваха повръщане и препъване във всичко, в дезориентираното ми състояние. И й казах колко шибано плашещо е било да си лице в лице с убиец. Не е като във филмите или книгите, където се изправяш пред смъртта и си способен да останеш спокоен пред полицията минути след това. Не беше като да си добре след като се измъкнеш и треперенето ти да утихне. Не беше нищо като това.

Първо беше шокът. Ние бяхме приятели и си мислех, че е сладък. Смях се на шегите му, държах ръката му, дори го целунах. Но, нищо от това не е било истинско. Може, дори да съм го сънувала. Защото, тези ръце са също и на убиец, и тези устни са изговаряли заплашителни думи пред жертвите си. Но, дори не беше шокът, от това да бъде обратното, на този който си мислех, че е, наистина, но повече беше страхът. Болеше, когато ме притисна срещу стената и хватката му остави синини по кожата ми, но бях прекалено разсеяна от страх за да забележа. Препусна през вените ми и накара пулса ми да тупти в ушите. Можеше да ме изнасили или одере, или и двете. Можеш да направи каквото си иска с мен и аз щях да бъда беззащитна. Това, което трябваше да е една приятна чаша горещ шоколад, се превърна в опасен сблъсък с сериен убиец. Тръпки преминаха през тялото ми и жлъчка се надигна в гърлото ми. Но, за щастие, успях да мисля достатъчно трезво, за да се измъкна. Моментът, в който избягах от дома му, беше посрещнат от огромно облекчение, проблясък на надежда се прокрадна в съзнанието ми. И тогава просто бягах.

Първият ми инстинкт беше да отида при Хари. Да изтичам до него и да заровя главата си в гърдите му, докато силните му ръце ме държат, голяма му ръка, движейки се по гърба ми, докато дълбокият му глас ми казва, че всичко ще бъде наред. Той щеше да ме пази от Джеймс, както направи от Норман преди няколко седмици. Но, не можех да го направя. Не можех вляза, щом не бях да смяна и да използвам ключ без основателна причина, и не можех да изтичам до килията на Хари, и да му кажа всичко. Защото, не знаех, колко г-жа Хелман беше замесена в дейностите на Джеймс. Келси каза, че вече била подозрителна за Хари и мен, и дори да не знаеше за убийствата на Джеймс, няма да е добра идея.