New beginning |j.g.

^^

-Хм не съм психолог или нещо ,но със сигурност знам ,че не ти си ужасна дъщеря ,а те ужасни родители.-Заяви той ,като отпи от бутилката след това въздъхна:
-Животът е тежък и мачка всички мен също...
-Е това е споделих ти ,но не се чувствам по-добре.-Заявих аз запазвайки строгия тон.
-Това е ,защото не показа никакви емоции ти ги задържаш в себе си..Това е лошо.
-Какво искаш от мен да ревна ли?-Зачудих се аз ,като го гледах странно.
-Знам че ти се иска!-Отвърна с тих глас момчето.
-Не ти нищо не знаеш! Не си в главата ми, за да кажеш какво чувс..-Бях прекъсната от прегръдка. Наистина имах нужда затова отвърнах със същото.
-По-добре ли си?-Попита той докато ме галеше по гърба.
-Благодаря ти!-Процедих аз хлипайки.
-И сега какво? Къде ще живееш и с какво ще се храниш?-Запита ме той с тъжен глас.
-Плана за вечерта е да спя тук а когато стана да ям каквото намеря.-Разясних аз усещайки колко зле звучи това.
-Ще остана с теб.-Усмихна се той като стана и изкара одеал от раницата си.
-Защо носиш това в чантата си?-Гледах го с объркана физиономия.
-Ами моят план е горе долу същият като изключим яденето на неща с незнаен произход. Няма смисъл да се прибирам и без това ще събудя баба ми.
-Баба ти? Къде са родителите ти ?
-Оу говориш за хората ,които не се интересуват от мен ,ами те са някъде в чужбина. Дори не ми пука къде!-Изсъска той с твърд глас ,но му личеше ,че лъже.
-Нямаше да си толкова разстроен ,ако не ти пукаше.
-Това няма значение дори да ме е грижа за тях, на тях не им пука за мен!
-Съжалявам за това ,явно не само аз имам семейни проблеми..
-Защо мислиш ,че пия?-Попита ме той, поглеждайки към почти изпитата бутилка.
-Извинявай, че се държах грубо мислех те за един пиян идиот, който няма начин да разбере положението ми.
-Оу мило, но не се обиждам всички мислят така за мен.-Заяви сухо и очите му се насълзиха 
-Хей не го задържай в себе си ! Пошегувах се саркастично, увивайки ръка около врата му. Джак наведе глава надолу и се усмихна.
-Не ти си психологът тук.-Отбеляза той.
-Ако не съм психолог как тогава те накарах да се почувстваш по-добре?
-Късметът на начинаещия!-Отвърна усмихвайки се. След това придърпа одеяла и ме зави.
-Аз отивам да поплувам.-Обясни той ,изправяйки се.
-Мхм аз ще опитам да поспя!-Изкрещях виждайки ,че е доста далеч.
Лека нощ!-Пожела ми той и се гмурна във водата.
Затварях очи ,опитвах се да спя ,но просто не успявах.
Усетих стъпки. Беше Джак ,който се подсушаваше . Аз отново направих опит да заспя. След секунди Гилински легна до мен и започна да мърмори явно знаеше ,че не спя.
-Не можеш да спиш ,а?
-Мдаа...
-Всичко ще бъде наред.-Успокояваше ме той.
Е след 20 минути Джак заспа ,а аз просто не можех.
-Ланаа!-Измънка Джак със сънен глас.
-Дап.
-Защо още не спиш?-Мърмореше той тихо.
-Нали ти казах. Не мога!
-Той се приближи и ме придърпа към себе си.
-Заспивай вече!-Каза той прозявайки се.
-Пусни ме!
-Вече е 3 часа трябва да поспиш!-Засмя се тихо той.
Накрая отказах да се съпротивлявам повече ,защото Гилински просто не ме пускаше и се отпуснах. Облегнах главата си на рамото му ,но когато го погледнах той се бе ухилил. Очите му бяха затворени и се молех той да спи и просто да сънува нещо хубаво...
-Така те искам! Сега заспивай.-Измърмори той.
-Оу ъъъ искам да знаеш ,че това което в момента се случва е заради нестабилните ми емоции! Ясно?-Заявих аз с твърд глас.
-Знам ,знам нали затова съм тук. Отговори той усмихвайки се.