Лошо момиче

19.

Докато гледах филма се замислих,че ако убием по - бързо Макс и хората му по - бързо ще се отърва от Майк и най сетне момчетата ще могат да водят нормален живот.Станах от леглото си и отидох до банята.Взех си един душ който продължи горе долу един час.Измих си зъбите.Да,отново! Все пак преди малко ядох и не ми се иска устата ми да мирише на салам и гъби.След това отидох до гардероба си и си извадих едни къси,черни панталони на бели звездички,бял потник на който беше нарисуван ловец на сънища.Запасох потника в панталона.Реших да сложа една дънкова грейка,обух си тъмно червените кецове на adidas и се заех с грима.Сложих си повече грим от обикновено. Сложих си фон дьо тен с моя цвят на кожа и не си личеше,че съм го сложила,пудра,сенки,спирала очна линия и светло розово червило. Включих пресата и я оставих да се нагрее за 5-10 минути.След това си изправих косата.Изчистих си малко стаята и реших да сляза долу за да кажа новината на момчетата.Слязох долу и те гледаха мач. Майк обаче беше толкова разсеян,че сигурно не знаеше,че телевизора е включен.

-Момчета!-Казах аз развеселено.Те веднага обърнаха главите си към мен и Ник изключи телевизора.

-Много си радостна!-Каза Стивън с широка усмивка.

-Да защото реших какво ще правим!-Казах с широка усмивка.

-Какво?-Попитаха те в един глас.

-Ами реших да отидем в Ню Йорк и да убием Макс най - сетне за да може да си имате нормален живот,да си хванете приятелка и най - сетне да се ожените....А и искам да се отърва от някой хора!-Казах и погледнах към Майк,а той беше забил поглед в земята.

-И как така изведнъж реши това?-Попита ме Крис и ми направи място да седна до него на дивана.

-Ами гледах си телевизора и изведнъж се сетих за вас и,че заради мен нямата нормален живот....А и + това с Майк няма да живеем под един покрив и вече няма да му се налага да го прави в изоставени каравани!-Казах и му метнах бърз злобен поглед.

-Колко пъти трябва да ти се извиня за да спреш да ми се сърдиш и да забравиш за това?!-Извика той. 

-Нито един път не ми се извини!-И аз започнах да крещя.

-Добре тога! Извинявай,извинявай,извинявай! Знам,че беше тъпо,но всичко се случи за миг! Не мислех какво правя!-Той падна на колене пред мен.Буквално! За миг го съжалих,но после веднага се осъзнах.