След като излязох от стаята си се запътих към стаята с оръжия.Да,имаме такава стая,но тя е скрита.Намира се под килима пред моята стая.Вдигнах килима отворих вратичката и слязох по стълбите.След като слязох видях,че там са Джейк и Стивън.
-Хей.
Поздравих ги аз,а те се стреснаха.Аз се засмях,а те направиха "сърдити" физиономии,но след малко и те се захилиха.
-Какво правиш тук?
-За каквото и вие сте тук.
-Какво оръжие ще вземеш?
-Вземам един пистолет Beretta Mod.70 и един Glock 21-калибър.Пет шурикена N8 и два ножа.
-Аз исках Beretta Mod.70 .-Започна на мрънка Джейк.
-Айде сега...Вземай друг.Другите взеха ли си оръжия?
-Да,първа беше Мая.
-Ето защо изхвърча така от кухнята.
Те кимнаха и аз казах:
-Отивам при колите.
-Добре.
Излязох от къщата и отидох до гаража.На пръв поглед той може да побере една мини кола,но отвътре....Може да побере колите на целия град.
Написах кода и вратите веднага се отвориха.След това спрях до другата врата която искаше скенер на ръката ми.Поставих ръката си на скенера и вратата се отвори.
Аххх....Няма по - приятна гледка за мен от тази....Освен ако не не видя онези копелета мъртви.
В гаража бяха Мая,Ник и Крис.
-Хей.
-Здрастии.
Мая дойде и ме прегърна.
-Значи чакаме само Джейк и Стивън.
Каза Крис.
-Те са в стаята с ор....
-Тук сме!
Обади се задъхания Стивън.
Хайде да тръгваме...Някой взели храна?-Попитах аз.
-Как ще забравим за храната?! Ето,това е за теб.-Каза Ник и ми подаде една хладилна чанта.Вътре имаше сандвичи,две бутилки с вода от 1.5L и три кексчета.
-Добре,а някой сети ли се да вземе телефоните които не могат да се проследят и да се подслушват разговорите?
-Аз се сетих.-Каза Крис.
-Ето твоя Джес,ето и твоя Мая,този е твоя Ник,този е на Стивън...Ето го и на Джейк...И ето го и моя.-Каза той докато подаваше на всички телефоните.
-Хайде да тръгваме,че стана 16:00.
Аз се качих в моята кола и потеглих първа.Другите ме следваха.До мен дойде Мая,а от другата ми страна беше Крис. Те ми се усмихнаха и аз им отвърнах.След това пак вперих поглед в пътя и така докато не пристигнахме.
*След 5 часа път*
Е най сетне пристигнахме.Паркирахме в гаража на къщата ни и влязохме в къщата.
-Добре хора,сега е 21:11 а състезанието е от 22:00.Трябва да се разберем кой ще се състезава.
-Аз предлагам ти.-Каза Крис.
И аз..Ти имаш най - бързата кола от всички ни тук,а и караш по добре от нас.-Каза Мая.
И аз съм съгласен ти да се състезаваш.-Каза Ник
И аз.-Казаха Джейк и Стивън в един глас.
-Добре,значи аз ще се състезавам,но някой трябва да се обади на Сам да донесе камиона за колите които ще спечеля.-Казах аз със самодоволна усмивка.-А и в на кой колата ще бъде онова копеле?
-В твоята,но аз ще бъда там за всеки случай.-Каза Крис.
-Добре.Твоята кола ще я сложим в камиона при спечелените.
Той само кимна в съгласие.
-Кой взе парите за залога?
-Аз.-Обади се Стивън.
-100 000 долара.Колкото е и залога.
-Всъщност залога е 90 000 долара,но ти ще го вдигнеш...Както правим винаги.-Обади се Джейк.
-Добре.-Погледнах си часовника и на него показваше,че е 21:30-Хайде да тръгваме,че ще закъснеем.
-Хайде.-Съгласиха се всички.
Ние пристигнахме и аз поставих колата си до Noble M600.Преди да сляза от колата няколко момчета и едно момиче,което се влечеше със тях,заобиколиха колата ми.Аз само се подсмихнах самодоволно и слязох от колата.Момчетата ме зяпаха с отворена уста,а онова момиче почервеня от яд.Явно са очаквали някое момче да слезе от колата,но...
Започнах да се оглеждам за онзи.Момчетата казаха,че има татуировка с китайски букви на лявата ръка.
Видях го.Подпрял се на колата си с ехидна усмивка....Спокойно миличък...Ще ти изтрия тази усмивка съвсем скоро!
YOU ARE READING
Лошо момиче
ActionДжесика е била само на 16 когато са убили семейството ѝ пред очите ѝ. Тя посвещава целия си живот на това да открие убийците и да си отмъсти, но ще срещне много трудности и чувства- любов, омраза, предателство, страст. Ще се справи ли или ще се подд...