Космически ангел

Четиринадесета глава

– Искаш да вкараш в андроида ми вирус? – беше реагирала бурно Молейн, когато Лита ѝ беше споменала за единствения възможен вариант.

– Не искам, но трябва – беше изпуфтяла незаинтересовано от своя страна Лита. – Да се бърника из настройките на андроид е незаконно, всички го знаем, дори и аз – нарущителката на закона. А незаконните практики изискват незаконни действия, така че ми позволи да се свържа с компютър и да си свърша работата. Няма да увредя скъпоценния ти Юрий, не се коси.

Молейн беше пренебрегнала поредното обаждане на нептунския диалект и вместо това беше скръстила ръце, за да попита:

– Правила ли си го и преди? Сигурна ли си, че ще се получи?

– Абсолютно! – беше изрекла възможно най-уверено, но не можеше да не се усети лъжата, която се криеше зад него. Следващият етап беше да направи мили очички и да се усмихне широко. Не ѝ допадаше, но в един друг свят, различен от нейния, връстниците ѝ получаваха всичко по този начин. – Все пак съм прекарала достатъчно години сред андроиди. Знам как работят.

И така, след доза лъжи и фалшиви изражения, Лита беше получила своя компютър, който да свърже към изключения за момента и разположен в странично положение на земята Юрий. Познаваше тъмната страна на междупланетната интернет мрежа. Знаеше откъде и с какво да се сдобие, стига да имаше подходящата технология за това, както в момента например. Може би си имаше известни предимства фактът, че беше отраснала в лоша среда. Беше се научила да оцелява. Не след дълго вирусът за хакване, разработен от гениални, но предпочели да останат в сянката на беззаконието хора, беше право в ръцете ѝ, за да потече към андроида на Молейн.

– Бинго! – зарадва се Лита истински може би за първи път в живота си, макар и допреди малко да се беше оплаквала от това, че ѝ е възложена дадена работа.

Чакането не отне дълго време. Хакерите определено бяха създали силен код, които разби всички защити на Юрий за по-малко от петнадесет минути. Ако бизнесът с подобни вируси се разраснеше и мерки срещу него не се вземеха, „Зет Роботикс" със сигурност след време щяха да започнат да си имат сериозни проблеми с произвежданите андроиди.

Но това въобще не засягаше Лита. Това, което я интересуваше, беше полученият достъп до настройките на Юрий и отворилата се възможност да откъсне андроида от системата за следене и контрол на компанията майка. Не си спомняше кога за последно беше изпитвала каквото и да било удовлетворение, но смело можеше да каже, че в момента това се случваше. Беше въпрос на време да направи Юрий независим от „Зет Роботикс", които повече нямаше да бъдат способни нито да го следят, нито да му дават команди в случай на нужда. Внезапно ѝ се прииска да можеше да стори това за всеки един андроид. Както тя самата, така и роботите представляваха прости едни роби на алчните, глупави, но богати хора.