Космически ангел

Четвърта глава

Ако предните пъти Андра беше упражнявала фалшивата си усмивка пред огледалото за началото на всяка среща с Ал-Рашид, то този път въобще не ѝ беше до това да се крие зад маска и да се прави, че всичко е наред.

Крачейки напред-назад из пустата комуникационната зала на кораба вече от около петнадесет минути, се опитваше да нормализира дишането си и да си преговори за последно наум това, което имаше за казване, макар и да беше повече от наясно, че щеше да кара на прима виста от мига, в който зърнеше образа на директора на „Спейс Травъл". Брина се беше справила добре с уреждането на извънредната среща, защото ответен отговор беше получен почти мигновено. Ал-Рашид беше успял да вмести някак си Андра в графика си и това беше донякъде обнадеждаващо, защото срещата определено не беше свикана, за да си разказват как им е бил минал денят.

Малката по размери притъмнена зала имаше кръгова форма и на пръв поглед изглеждаше напълно празна. В действителност обаче тя беше оборудвана с технология от последно поколение за комуникация чрез метода на холографията. С поискването на обратна връзка от отсрещната страна от всички точки на помещението се активираха стотици мощни лазери, които улавяха и възпроизвеждаха образа на човека в реален размер и в реално време с почти перфектно качество.

Върху контролния плот, сложен върху стоманена колона встрани, се появи сигнал, а Андра изтръпна по някаква необяснима причина. Въпреки това обаче не се поколеба и прие обаждането със слагане на пръст върху зеления бутон.

Установяването на контакта отне не повече от секунда, след което сякаш от нищото пред Андра се извиси фигурата на човека, с когото най-много искаше, но и същевременно не искаше да говори. Хасан Абд Ал-Рашид – тъмнокосият мъж на средна възраст със златиста кожа и сурови черти на лицето – стоеше сковано пред нея с изпънати рамене и сключени ръце зад гърба, като по този начин се стараеше да изглежда колкото се можеше по-достолепно. С времето беше усвоил този маниер и пренебрежителен поглед, с които сякаш отричаше всички под себе си. Не беше за вярване, че беше влязъл толкова добре в ролята си на директор на една от двете най-големи компании в света, толкова бързо. Никой не можеше да каже, че притежаваше всичко това само от няколко години, след като беше спечелил доверието на предишния собственик, който се беше споминал „изненадващо" малко след сближаването му с Ал-Рашид. Дори и да имаше съмнения, че всъщност самият Ал-Рашид се е отървал от предшественика си, за да се добере по-лесно до властта, никой не смееше да каже и думичка, защото беше безсмислено, а и едва ли някой искаше да си загуби работата или дори живота само за да докаже какво точно се беше случило в онази фатална нощ, когато вече покойният директор на „Спейс Травъл" случайно бил паднал от балкона на кабинета си в присъствието на Ал-Рашид, който не успял да направи нищо, за да го спаси и, разбира се, бил напълно съсипан от нещастния случай.