Космически ангел

Тринадесета глава

Коментарът ѝ определено озадачи Молейн, която на няколко пъти откакто совалката беше напуснала кораба беше станала пряк свидетел на грубото държание, което струеше на талази от Лита. Прекарала предостатъчно време в официална обстановка с интелигентни и възпитани свои колеги, на професорката ѝ беше трудно да възприеме поведението на тийнейджърката с лилавите плитки и как Андра беше допуснала да се сприятели с подобен човек като нея.

– Повярвайте ми, ще свикнете с нея – побърза да я увери веднага Андра, след като улови погледа на Молейн, който издаваше видимо раздразнение от това, че Лита се опитваше да се намеси в разговора им. – Досадна е, но напълно е безобидна. На наша страна е.

Отговор от страна на Молейн дойде чрез тежка въздишка. Не одобряваше присъствието на пристъпничката, но щом без нея имаше вероятност Андра да не се качи на совалката, трябваше да преглътне неприязънта си и да продължи напред, като се въоръжи с търпение и игнор.

– Имате предвид на ваша. Това е вашата мисия, командире. Не смея да обсебвам това, което предстои. Аз и Юрий просто Ви помогнахме да направите своята първа крачка. Оттук нататък всичко относно пътуването ни до Донум и обратно е във Вашите вещи ръце.

Андра не можеше да отрече, че се чувстваше дълбоко поласкана. Молейн беше рискувала кариерата си и дори живота си, за да ѝ се притече на помощ, защото вярваше в същото като нея, а именно в потенциала на планетата Донум.

– Вие имате дори по-голяма заслуга за случващото се от мен – опита се да възрази Андра. Започваше да се чувства неловко. Колкото и да обичаше да я възхваляват, предпочиташе да го правят на базата на нещо, което е направила. В този случай обаче не беше сторила нещо кой знае какво с изключение на това да настоява за изследване на Донум. Всичко останало – подготовката, изчисленията, данните – беше свършено от самата Молейн. – И знаете ли какво, писна ми от тази скапана йерархия. Смятам, че всички трябва да бъдем равни. Без повече титли, които автоматично да определят кой какво и колко върши, кой какво заслужава като отношение и кой има или няма право на глас. Вашите усилия се равняват на моите, на тези на Юрий. Дори и на тези на Лита. Иска ми се да разбием матрицата. Приемате ли, Молейн?

Молейн премигна на парцали, напълно шокирана от чутото. Онази командир Коар, която беше свикнала да вижда толкова месеци и която държеше на строгия етикет и съдеше всеки един по количеството и качеството на работата, беше потънала вдън земя. Сякаш изолатора я беше превърнал в друг човек... И може би наистина беше така. Въпреки това обаче Молейн беше длъжна да мисли бързо, да определи следващия си ход, който можеше да бъде ключов. Андра ѝ беше подала ръка, беше скъсила разстоянието помежду им. Професорката не беше толкова глупава, че да не се възползва от открилата се възможност.