Огледална любов

Глава 7.3

-Къде ти е гаджето?-сега аз зададох въпрос

-Отиде да ми вземе вино.-отговори

40 минути по-късно

Имам нужда от въздух. Тук в къщата беше станало прекалено задушно. Взех си чашата от масата и се качих на горния етаж. Влезнах в първата стая която видях и излезнах на терасата.

-Заето е.-чух гласа на Раян

-Ще постоя малко.-отвърнах и оставих чашата на масата

-От къде знаеше, че Касандра ми изневерява?-попита след минута две тишина

-Моля ти се. Където и да я видя все е с някого.-извъртях очи

-Е, надявам се че си доволна.-подсмихна се

-Така е.-усмихнах се -Ще те оставя.

Взех си чашата отново от масата и влезнах в стаята. Излезнах в коредора и затворих вратата. Обърнах се и усетих, че се бутам в някого.

Вдигнах погледа си и видях, че това е Нейтън. Под едното око имаше лек уток.

-Пак се срещаме.-усмихна се

-Случайност.-свих рамене

-Заради теб сега имам синина.-отвърна сериозно

-Не съм виновна. Ти беше пиян.-поклатих глава

В следващия момент бях долепена до стената.

-Нейтън..-поех си въздух -Пиян си. Ще съжаляваш за това когато си трезвен. Недей. Ние сме приятели. Нали?

Чу се отваряне на врата на някоя от стаите и Нейтън се отдръпна. Беше Раян.

-Какво става?-попита

-Нищо, говорим си.-отговори му Нейтън

Раян погледна към мен. Поклатих глава и слезнах на долния етаж.

Огледах се за сестра ми която говореше нещо със Сам. Щом ме видя дойде до мен.

-Какво?-попитах я

-Кога ще тръгваме?-повдигнах вежди

-Виж, ако мислиш да ходите със Сам у тях просто кажи.-извъртях очи -Аз ще се помотая още малко тук, пък като реша да си тръгна ще си извикам такси.

-Сигурна ли си, че не искаш да си тръгнеш с нас?-зададе следващия си въпрос

-Забавлявайте се.-намигнах й с лека усмивка

Прегърнахме се и после двамата със Сам си тръгнаха. А аз останах сама. Отидох в кухнята и си налях в някаква чаша вода. Изпих я и оставих чашата настрани. Взех тази с алкохола и се върнах в хола. Някой се биеше.

-Кой се бие?-попитах едно момиче

-Раян и още едно от гаджетата на Касандра.-отговори

Ох, господи. Този не спира да се бие.

-Дръж.-дадох й чашата ми

-Какво ще правиш?-попита

-Ще ги разтърва. Това са детски работи.-извъртях очи за пореден път тази вечер

Отидох към тях и тъкмо когато Раян се канеше да го удари на момчето му хванах ръката.

-Раян спри. Момчето не е виновно с нищо.-поклатих глава -Знаеш го много добре.

Той от своя страна въздъхна и погледна момчето. Свали ръката си и отиде настрани. Добре за тази вечер толкова. Отидох до горния етаж и от стаята с якетата си взех моето. Слезнах надолу и срещнах момчето което правеше партито.

-Хей, Ема нали?-попита

-Да.-кимнах

-Тръгваш ли си?-зададе следващ въпрос

-Да.

-Ами надявам се, че ти е харесало партито.-усмихна се

-Не беше зле.-отвърнах с лека усмивка -Чао.

Излезнах от къщата и си облякох якето. Ох нямам търпение да си събуя токовете. Извадих си телефона от джоба и видях, че сестра ми е писала да й пиша когато се прибера. Имах и някакви съобщения от Алекс, и няколко други момчета. Касандра ми беше писала нещо. И няколко човека ми бяха реакнали на сторито в инстаграм. Нищо съществено тоест.