Cinderella//Nomin

18

Три месеца по късно Ронджун бе изпълнил обещанието си от онази вечер. От там нататък всичко потръгна добре за мен. Джехьон и Джони бяха изключени за тормоз, а мащехата ми не пожела да се върна в "дома ѝ" защото вече не ѝ трябвало такова "изчадие" като мен. И аз нямам нищо против това. Ронджун ме приюти в дома си и се погрижи да забравя за случилото се. Когато го срещнах за пръв път се страхувах от това какво могат да му направят доведените ми братя. А сега благодаря на боговете и на Ронджун затова , че не се отказа от мен. Няма думи с които мога да опиша колко по добър стана живота ми откакто той е в него.

Относно Джено...ами той не остави Пепеляшка намира. На всичките ни съученици им беше писнало от това, колко усилено се опитваше да намери Пепеляшка. Особенно на момичетата, които отхвърляше заради своята тайнствена принцеса. Която по скоро беше жабокът принц или с други думи аз.

Да за три месеца така и не бях събрал смелост да му кажа истината. Но след като всичко останало в живота ми се подреди, мисля че ще успея да понеса да бъда отхвърлен от Джено. Все пак това нямаше да е края на света, та аз дори не съм завършил гимназия все още.

А сега достатъчно за това, какво е ставало през последните три месеца. Нека се върнем към настоящето. Настоящето в което с Джено сме близки приятели, а аз съм на една врата разстояние от това да разваля приятелството ни. Ронджун ми бе изнесал вдъхновяваща реч, затова смятам че съм готов. Крайно време е да спра да крия истината и да бъда смел.

Поех си дълбоко дъх и почуках на вратата. След минута тя се отвори и срешу мен застана Джено, който се усмихна щом ме видя.

- Ронджун няма да може да дойде - съобщих преди да е успял да попита и го разминах, за да вляза в дома му.

- О така ли? Значи сме само двамата

- Да - потвърдих

Неловкостта която изпитвах, когато говоря с Джено отдавна се бе изпарила. Той бе потвърдил мнението ми, че е мил човек и успяваше да ме накара да се чувствам комфортно в компанията му. След опита на доведените ми братя да...ами знаете какво, станах доста по чувствителен когато някой ме докосне. Или по скоро потрепервах от страх, защото спомена от онази вечер се връщаше мигновенно. Но това не е така щом става въпрос за Джено. Не изпитвах страх покрай него, защото знам че той няма да ме нарани. Е може да разбие сърцето ми, но не би направил нещо което не искам. Не би ми посегнал, нито обидил. Честно казано на моменти се чудя дали не е моя ангел хранител.