Събудих се много рано от караниците на долния етаж.Оф, страшно ме боли главата и корема ,не може ли поне веднъж да се събудя сутринта в тишина? Осъзнах ,че съм сама в леглото което още повече ме притесни и изнерви. Станах от леглото ядосана и с пижамата слязох направо долу.
-Казах ти ,че не можеш да се чувстваш като у дома си!Не смяташ ли ,че си малко нахален? -По дяволите може ли малко тишина?!Боли ме всичко и се опитвам да се наспя ,но не мога заради вас!
Гледна точка на Джимин:
-По дяволите може ли малко тишина?!Боли ме всичко и се опитвам да се наспя ,но не мога заради вас!-Двамата със Саймън подскочихме от гласа и.Гледаше ни лошо и съм напълно сигурен,че всеки момент ще бъде готова да ни скочи на бой.
-Извинявай ,не знаех че се чуваме толкова много но той започна..-Опитах се да оправя положението но не ми се получи.Погледа и все още беше ядосан а очите и се промениха на тъмно червени.
-И двамата сте виновни!-Със Саймън си разменихме уплашени погледи.-Или ще намерите начин да се разбирате ,или ще си взема стая в хотел и ще бъда там!Искам пълна тишина поне още два часа?Толкова ли е трудно ,мамка му!-Тя продължаваше до мрънка докато вървеше обратно към стаята.
-Виждаш ли какво направи идиот такъв!Събуди жена ми!
-Преувеличаваш вие не сте женени че да я наричаш така.
-За сега
Той ме погледна злобно а аз изръмжах ядосано.Отгоре се чу ръмжене и двамата веднага млъкнахме.По-добре да пазим тишина иначе цялата къща ще бъде изпепелена . Игнорирах присъствието му и отидох в кухнята.Реших да и направя хубава закуска и да пробвам дали това ,ще помогне за да ми прости. Заех се с палачинките и рязането на плодове. След около половин час бях готов и доволен от резултата.Ако не друго поне ставам за готвач.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Бетани и дъщеричката ни няма да останат гладни.Или сина ни.Не знаем все още какъв е пола.Взех пълната чиния с палачинки и се качих на горния етаж.Почуках на вратата и зачаках.
-Кажи?-Отворих бавно вратата и сложих най-сладката усмивка .
-Направих закуска за най-прекрасната жена-Седнах до нея на леглото и я целунах по челото.
-Въобще не се подмазвай-Макар ,че го каза ядосано си взе една ягода и съм сигурен ,че видях да се подсмихва.-Моля те намери начин да се разберете с останалите не мога да ви търпя караниците. На Хейли също не и харесва.
-Хейли?
-Даа.Ако е момиче реших да бъде бъде Хейли ,за момчето още не съм измислила.Защо?Не ти ли харесва?-Усмихнах се и си взех от палачинките.
-Харесва ми. Ако е момче може да се казва Адам
-Това е ужасно име-Каза тя и се засмя.
-Дъстин?Арчи?
-Дъстин ми допада.Арчи не става!Няма да кръщаваме куче!-И двамата се засмяхме. Добре този път ми се размина.Слава богу че имам чар на който не може да ми устои.
Гледна точка на Бетани:
След като се наядохме,аз си взех душ и се преоблякох. Изпих две пакетчета с кръв и вече умирах от скука.Ема и Кук бяха излезли някъде ,Шуга нямам идея къде е отишъл и в къщата останахме само аз ,Чим,Саймън,Антонио и Йерин. Явно това,че го бях помолила e подействало,защото беше пълна тишина. Чуваше се само разговора на Йерин и Саймън.
-Мислим да отидем на една поляна в гората за да се упражняваме.Бетани искаш ли с нас да дойдеш?-Попита Саймън като нарочно игнорира Джимин.
-Да с удоволствие ще дойдем-Отговорих като натъртих множественото число.Той завъртя очи но все пак остана усмихнат. Всички се нагласихме и след минути тръгнахме.Не знаех за коя поляна говореше просто го следвахме .
Усещах как Джимин през цялото време беше напрегнат и не отделяше ръката си от моята.Стиснах му я и се усмихнах за да може да се успокои малко.Явно идеята да сме сами в гората със Саймън и приятелите му не му харесваше особенно.
-Е искаш ли реванш?Този път съм подготвен.-Попита Антонио и се усмихна подло.
-С удоволствие бих ти натрила носа пак-Отговорих аз.
След като стигнахме аз,Джимин и Йерин седнахме на земята докато гледахме как Саймън и Антонио се биеха.Саймън беше доста добър честно казано.По-добър от Антонио.Движеше се плавно и отбягваше всеки удар всякаш знаеше какво точно ще направи противника му.
Забелязах и също как го гледа Йерин.Следеше всяко негово движение и се усмихваше.Толкова мил поглед не съм виждала да дава на някого.А и в очите и имаше още нещо ,което понякога забелязвах когато Джимин ме гледа.Загриженост?Лоялност?Може би нещо подобно беше.Чувствата и към него въобще не бяха само приятелски.Жалко че той се е вманиачил по тези истории със семействата ни и не я забелязва.Може би за това толкова много ме мрази.
-Е малката готова ли си?-Извади ме от транса Антонио и ми подаде ръка.С решителност я приех .
