Гледна точка на Бетани:
Събудих се в нечии прегръдки.Отворих очи и видях Чим до мен.Намръщих се леко.
-Вчера закъсня.-Казах недоволно
-Знам извинявай имаше малък...проблем в гората.-Каза той като се замисли за секунда,
-Какъв проблем?
-Няма нужда да се притесняваш от сутринта,дай първо да ти направя закуска след което да се оправим и да отидем при Кук и Ема.
-Джимин кажи ми какво има веднага-Той ме погледна след което въздъхна.Разказа ми накратко за гората и онези вампири.
-Чакай чакай...значи те пият кръв от хора?-Той кимна.
-Това е ужасно!Не може да идват в града и да нападнат хората просто ей така.Толкова невинни жертви ще има!-Той ми хвана лицето с двете си ръце и ми даде нежна целувка.
-Успокой се...нека да не го мислим сега става ли?
-Но...
-Моля те...-Аз го погледнах за секунда и въздъхнах.
-Ами...добре...ще се опитам.
-Супер тогава...слизам да направя закуска ти стой тук.-Кимнах разсеяно.Малко ми е трудно да не мисля за тях.Щом са глутница колко ли ще са?10?20?Това са твърде много вампири...Ние вероятно сме по-малко от тях.Но пък ако не могат да се бият?То и ние не можем...Ако се стигне до война?
Подскочих когато телефона ми звънна. Беше Ема. Вдигнах почти веднага.
-Ало Бетани! Няма да повярваш но прекарах най-страхотната нощ в живота ми! Искаш ли да ти разкажа с подробности или накратко? Тъкмо се прибирам и мисля, че ще имам достатъчно време. - Макар, че не бях в особенно настроение тя успя да ме разсмее с нейния сексуален живот.
-Давай накратко, защото Чим ме чака долу за закуска.
-Значии Кук е много добър и, освен това мисля, че се влюбих в него и оная му работа...
-Чакай чакай... Влюбила си се? - Игнорирах това за оная му работа.На другата линия последва тишина, след което въздишка.
-Много ли е зле? Твърде ли е рано?Знам че е странно но той н е страхотен...и много мил!
-Амии...
-О, не се прави на много добра твоята ситуация беше почти същата и ти също се влюби бързо. - Макар, че не исках да се съглася с нея нямаше как са оспорвам това. Беше права. Аз също се влюбих много бързо... А дори не знаех, че е възможно това докато не срещнах Джимин.
Тъкмо когато щях да отговоря и да се защитя чух Чим по стъпалата.
-Ема ще ти звънна после или направо ще се срещнем някъде.
-Добре...Чао
-Чаоо
Джимин отвори вратата и влезе при мен. Хвана ме за ръката и двамата с него отидохме в кухнята. На масата бяха сложени всякакви палачинки, с шоколад, с боровинки, с ягоди и още много. Имаше много плодове подредени във всякакви чинии, фрешове и още ,и още.
-Но... Кога успя да направиш всичко това?-Попитах аз учудено. Той ме погледна извинително и се усмихна.
-Ами... С малко помощ от ресторанта в града и вампирска скорост... Успях да направя това. - Аз се засмях и го целунах по бузата.
-До колкото успях да чуя Ема е прекарала добре през ноща в Кук. - Каза той без да ме поглежда.
-Защо си подслушвал?!
-Беше случайно! А и... Малко и завиждам... - Докато ядох една от ягодите го погледнах с вдигната вежда.
-И защо така?
-Защото с моето момиче спахме и нямахме време за някой неща-Той най-накрая ме погледна в очите и в неговите видях игриво пламъче. Усмихна се подло игнорирайки това.
-И какви неща трябваше да правим? - Попитах невинно.Той без да отговаря на въпроса ми ме повдигна от стола и за няма и секунди бях седнала на плота, а устните му шариха по врата ми. Ръцете ми се озовава в края на тениската му и с бързи движения я махнах. Без да прекъсва целувката ме съблече и останах по бельо над него и вече можеше да види всяка моя извивка на тялото ми. Той оставяше синьо-лилави петна по кожата ми като леко захапваше мястото, което ми доставяше удоволствие. Тъкмо когато щеше да свали и бельото ми чухме скърцане на врата и двамата рязко се обърнахме в посоката на звука.
Входната врата се отвори и от там влезе небрежния Шуга. Джимин сложи тялото си пред мен за да скрие моето. Когато той ни видя замръзна за секунда на вратата след, което направи погнусено изражение.
-Абе хора вие нямате ли си стаи за тези неща? На този плот все пак се яде... А сега ще ме е гнус дори да се приближа до него.Писна ми!-Без да ни поглежда повече той седна на масата с храната и почна да яде докато си цъкаше на телефона.
-Мамка му Шуга подранил си! Не можа ли да изчакаш още половин час? - Докато го мъмреше не спираше да ме крие и ме обличаше с негова тениска, която слава богу беше почти до колената ми. Той игнорира въпроса на Шуга.
-Принцесо аз ще изляза за малко и тъй като не искам да оставаш сама, той ще е тук с теб. - Аз го погледнах объркано. Защо ми е охрана? Мога сама да се справям и да се пазя.Не съм на пет.Бях готова да споря за това но кат овидях загрижеността в очите му млъкнах. Не исках да споря сега с него затова само кимнах и се качих горе да си взема душ. Докато се качва по стъпалата чух отдолу да говорят за някакъв план. Но за какво и какъв не можах да разбера. И се надявам Чим да ми каже по-скоро, защото вече почвам да се притеснявам...
Ако има грешки в главата съжалявам!
