План

127 14 7
                                    

Аз бързо пъхнах картата в пазвата,защото нямаше къде другаде да я скрия и излязох набързо. Не знам как толкова бързо реших че ще избягам от тук.Шансовете ми бяха доста големи така че защо да не рискувам?

С тази част от плана съм готова чудесно. По пътя усетих и друго присъствие ,което ме следваше на всяка крачка,но аз се направих ,че не го чувам. Нормално е да не ми вярват и да ме следят къде ходя. Дали са ме проследили и до магазинчето?Дано не.Не знам какво щях да обяснявам ако ме питат.

Забързах напред раздразнена и влязох в къщата.Беше празна ,все още никой не се беше прибрал.Странно. Качих се бързо по стъпалата и си влязох в стаята.Възползвах се от момента и извадих картата.Отворих я и почнах да я разглеждам. този път по-подробно. Сегашното място беше оградено с голям червен път а до него имаше дълга линия ,която не знам за какво е .Може би е пътя към града от където вземат кръв. Чух стъпки от долу и веднага я прибрах под матрака на леглото.

Загънах се и се престорих ,че спя. След няколко секунди вратата ми се отвори бавно и някой дойде до леглото ми.

-Бетани...хей спиш ли?-Беше Саймън.Премести бавно кичура от лицето ми.Отворих очи и се направих на изморена.Надявам се актьорското ми майсторство да проработи работа.

-Здравей...колко е часа?От колко време спя?-Той се засмя тихичко.

-Вечер е.Хайде ставай поспаланке искам да ти покажа нещо.Не е моя идея принципно...аз въобще не одобрявам това но останалите казаха ,че би било добре да ти покажа ,за да внимаваш какво правиш...цитирам те какво ми казаха.-Усмивката му беше леко тъжна и раздразнена.-Аз ти имам доверие.

-Какво трябва да значи това?-попитах леко уплашена

-Просто ела-Той хвана ръката ми и ме поведе надолу.Чух от долния етаж бързо туптене на сърце.Имаше човек в къщата. И от тупканията се усещаше ,че е много изплашен.Почнах леко да се притеснявам...Ами ако са хванали Ема и сега е долу?Не не няма как. Невъзможно е ...нали?Джънгкук би трябвало да я пази. И останалите.Нямаха да позволят това да се случи.

Слязохме на долния етаж а от гледката пред мен ,моето сърце се разтупка силно.Не...не може да бъде...

Jealous VampireWhere stories live. Discover now