My physics teacher

34. Глава

Беше ме толкова срам от действията ми и не знаех как ще му обясня.

- Той е Господин Нещастен.-отвърнах, докато прехапвах нервно устните.

- Знаех си.-удари по волана- И въпреки това продължи да си мълчиш и да поддържаш тайна връзка с него, нали ?- засмя се сурово и се обърна към мен.- Един въпрос ме мъчи. Спа ли с него..- затегна челюстта си.- Спа ли с него, докато бяхме заедно ?

- Не е това, което си мислиш. Кълна се. Излъгах те единттвено, че ходя на частни уроци у тях. През онзи период с Колин го издирвахме и отидохме да търсим телефона от, който ми е пишел.- обясних с треперещ глас

- Какъв е Колин, а ?!-извика- Какъв ?!Детектив, изследовател, таен агент ? Има си полиция за тази работа, защо не отиде да подадеш жалба ? - въздъхна и разтри челото си - Добре, нека да приемем, че е било така, както казваш. А тази вечер какво търсеше у тях ? -попита, като стовари юмрука си повторно върху таблото и започнах да се страхувам да не ме нарани в гнева си.

- Телефона.- смотолевих- Търсех телефона.

- Ами, ако ти беше направил нещо ?И къде си тръгнала по този рокля и токчета ? Съжалявам, но тази история не ми звучи толкова достоверна, Теа. Защо плачеше ?Защо той те гонеше гол ?Какво премълчаваш ?-започваше да се изнервя, а аз мълчах.- Отговори ми, какво ми мълчиш ?!-извика и отново си изкара гнева на колата.

- Не ми дръж такъв тон !-извиках на свой ред.- Не си ми никакъв, ясно ?
Вместо да ми крещиш, се опитай да ме успокоиш, мамка му!-изплаках-Не виждаш ли, че ме стресираш ?

- Моля ?-наби рязко спирачки и аз, естествено, залитнах напред към таблото.- Никакъв, така ли ?-наклони глава към мен.- Слизай от колата тогава и мисли му с какво ще се прибереш.- заповяда, отваряйки ми вратата.

- Съжалявам аз..-опитах да му се извиня, въпреки всичко.

- Ще имаш да съжаляваш още много заради пътя, по който си тръгнала.
Вече си сама, оправяй се както можеш.- бяха последните му думи.

- Аш, умолявам те..-хванах го за ръката, но той ме избута от колата като някое мръсно животно.

Затвори вратата и веднага отпраши на някъде, оставяйки ме да лежа сама на асфалта. Изправих се в седнало положение и видях, че краката ми бяха ожулени и кървяха.
Изправих се и закрачих надолу по улицата. Беше толкова тъмно и пусто, че имах чувството как някой всеки момент ще ми изкочи.