My physics teacher

28. Глава

По дяволите, той ли е ? Той ли е Господин Нещастен ?! Ще се побъркам. Трябва да се махна оттук. Имам нужда да поспя и да си събера мислите. Имам чувството, че взех да откачам. Хванала ме е параноята заради този проклетник.

- Заповядай, влез.-беше слязъл за нула време на долния етаж, за да ми отвори вратата. Чакаше ме търпеливо, подпрял се на рамката.

- Не исках да Ви притеснявам по това време, извинете ме.-смотолетих и се обърнах, за да хвърля бегъл поглед на Колин, който вдигна ръце, питайте ме какво става. Кимнах му, че всичко е наред и пристъпих навътре.

- Искаш ли нещо за пиене ?-попита и аз поклатих отрицателно глава.- Ще ме изчакаш тук или..-прекъснах го

- Всъщност, може ли чаша чай ?-попитах и той кимна.

Огледах се и видях, че майка му гледаше телевизия в всекидневната.
Бе върде заета, за да ме забележи.
С плахи стъпки се хванах за парапета на стълбището и се изкачих нагоре, тайничко молейки се да се забави достатъчно в кухнята.

Влязох в първата стаята, която видяха очите ми и започнах да претърсвам чекмеджета и шкафове,
както ме беше посъветвал Колин.
Не намерих нищо и затова се преместих в другата стая, в която го бях видяла първоначално. Трябваше да проверя първо в нея. Загубих доста време, дано се забави още малко.

Продължих да ровя усърдно, докато накрая не стигнах до едно чекмедже на бюрото му, което се заключваше с ключ. Направих опит да го отворя, но, естествено, беше заключено.

- Какво правиш ?-попита, нахлувайки в стаята с порцелановата чаша чай.

- Реших да изчакам в стаята. Не искам да безпокоявам майка Ви.-оправдах се на бързо.- Всъщност, исках да поговоря с Вас за нещо.-изръсих, докато си играех нервно с пръстите.

- И какво е то?- черните му очи се забиха любопитно в моите, опитвайки се да ме прочете.

- Помислих над предложението Ви.

- Кое предложение ?-смръщи вежди, приближавайки се към мен. Остави чашата на бюрото си и се подпря с една ръка на дървената плоскост.

- За частните уроци. Бяхте прав,
наистина имам нужда от тях. Предложението все още ли важи ?-повдигнах вежди въпросително.

Гледаше ме странно, сякаш знаеше за какво наистина съм тук и, че в момента го баламосвам. Дано да се съгласи за уроците. Тогава ще мога да идвам често тук и може би другият път ще успея да намеря телефона.