Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 23: Тя / част 3 /

— Мая? Не се казвам Мая. Аз съм Ивеелия — гласът наистина не беше този на Мая. Звучеше като глас на възрастна жена, в който се преплитаха гордост и омраза. — Добре преправяш гласа си, Реесая, но го познах.

Тедж удивено погледна към Мая. Беше тя - лицето, косата, тялото ѝ не се бяха променили, но драконовата емпатия определяше, че говори някой друг, че реещото се над пода момиче е само позната обвивка, в която сега се беше настанил някой друг. Разтревожен, той отправи безмълвен въпрос към Наа.

— Водата отключи генетичната памет на Мая, Наат. Ти също си изпитвал усещанията и спомените на някой, живял хилядолетия преди теб.

Тедж си спомни промъкналия се в съзнанието му спомен за кипящия живот навсякъде, какъвто бе имало на Ранафер, преди светът му да загуби водите си и да се нагорещи. Беше се случило, когато отиде в Кулата, представящ се за помощник на Гоурдж.

— Мая няма да пострада от това, че ще говорим с жената, която е заплела хрононишките — увериха го Наа.

— Откъде сте сигурни, че тази Ивеелия го е направила? — попита Наат.

— Не сме, но само нейното съзнание реагира при споменаването на кристал. Една от нас ще говори с нея.

Мъглата се сгъсти и се появи фигурата на Десаи. Надвеси се над Мая и заповяда със собствения си глас.

— Погледни ме, щом твърдиш, че си ме разпознала — каза хладно тя.

Момичето отвори очи и я огледа високомерно.

— Остаряла си, Реесая. Смалила си се, сбръчкала си се. Не мислех, че ще те видя отново, след като ме прогони ... бабче — веднага я предизвика жената в тялото на Мая..

— Имаше си причини, но ти така и не ги разбра — импровизира Десаи.

— Причини? Призна всички копелета на безценния си син, грижеше се за тях, уреди им живот в лукс, а когато ти казах коя съм, ме нарече измамница и нареди на слугите си да ме изхвърлят — горчиво напомни Ивеелия. — Затова сега ти и всички дракони ще платите скъпо и прескъпо. Може да е след години или столетия, но аз видях миналото и бъдещето. Зная как да ви унищожа!

Наат кипна, но мъгливата ръка на Десаи го докосна по рамото. Нареждаше му да мълчи и да се владее.

— Ти си детето на чернокосото момиче, което умря при раждането. Ти си Виждаща — припомни си Десаи едно от виденията на Рилдж. Тедж въпросително погледна драконицата. Тя поклати глава. Не сега. Имаше нужда от повече информация.