Глава 23: Тя

12 3 0
                                    

9 дни до Унищожението

Ранафер, двореца в Ренар

До изгрева на слънцето оставаше около час, когато Наат се събуди. Погледна сгушилата се в него Мая и доволно се усмихна. Погали леко косата и рамото ѝ, после се отпусна на гръб и започна да планира деня. Първо щеше да приключи с Лейрен и Каалимея, а след това щеше да отнесе Мая на Цитаделата при Наа.

Зачуди се колко от разговора с Вииран може да ѝ сподели, без това да я напрегне допълнително. Или да я натъжи. Перспективата завинаги да живее под чуждо име нямаше да ѝ хареса, но щеше да разбере необходимостта от подобна смяна.

Започна да прехвърля наум едно след друго имена, които щяха да са достойни за нея и да показват мястото ѝ в династията. През определен период от време, средно на около хиляда години, последната буква на имената в династията се променяше, за да не се получават повторения. Всички имена в династията трябваше да са уникални. Единствено имената Наат и Наата не се променяха.

По времето на предишната селекция е било прието женските имена да завършват на „и", а мъжките – на „р". Преди близо двеста години бяха въведени новите изисквания. Сега женските имена завършваха на „н", а мъжките на „дж". На Мая щеше да подхожда име, производно на Арасаи, но завършващо на "н".

Арин, Аресин, Сарен... започна да комбинира Наат, но никое от тях не носеше заряда, който търсеше за името на любимата си. Направи няколко по-разширени комбинации от буквите. „Ар-р-рслин" ръмжащо-мъркащо се промъкна в мислите му. Тихичко го произнесе на глас, за да усети вибрацията. Това беше. Ако Мая харесаше името, скоро всички щяха да се обръщат към нея така. Но не и той. За него тя винаги щеше да бъде Мая. Неговата Мая.

Започна да се развиделява. Ако искаше да приключи с първата неприятна задача за деня, преди Наречената му да се събуди, трябваше да става. Измъкна се от топлото легло и отиде да се къпе. Когато се върна видя, че Мая е гушнала възглавницата му и продължава да спи спокойно, заровила нос в нея.

Създаде върху себе си облеклото на Наат и задейства маската-облик. Докато отваряше портал към кабинета си, си помисли, че ще е хубаво да създаде нещо подобно и за Мая. Предвид статуса, който тя щеше да получи, стандартното церемониално облекло му се струваше недостатъчно.

Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любовWhere stories live. Discover now