Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 22: В имението / част 2 /

Здрави нишки оплетоха тялото му и леко го повдигнаха. Разбрало, че е разкрито, момчето ядно го изгледа и стисна устни.

— Вижда се, че не всички изпълняват заповедите ти, Вииран Шау Нарада. Или този не е от твоите? — челото на дракона леко се намръщи.

Наместникът разтри слепоочията си с ръка.

— Пусни го, Наат. Това е синът ми. Заедно с Неесия трябваше да е в Бетан и ще съм много любопитен да науча, как се е озовал тук и какво прави — обясни Вииран.

Наат рязко освободи нишките и момчето тупна на пода. После погледна дракона с възхищение.

— Ехааа, как го направи? Имам предвид хоризонталното сплитане. Ще ме научиш ли? — срещнало студения поглед на Наат, момчето примирено си отговори само. — Аха, няма. Нищо, видях как трябва да се получи и сам ще се науча.

— Витер, докато не преминеш Второто изпитание, и не отидеш в Кулата, никой няма право да те учи да ползваш Дарбата си. Сега чакам обяснение как разбра за срещата и кой ти нареди да подслушваш — нахока го баща му.

— Никой, бях любопитен. Рива дойде в градската къща и попита мама трябва ли да се приготвя вечеря за гостите в имението. Така разбрах, че очакваш важно посещение. Когато яденето стана готово, излъгах готвача, че трябва да придружавам помощника му. Мама отвори портал до имението и двамата преминахме. Той се върна обратно, а аз останах —избърбори набързо Витер.

— И защо остана? — колкото може по-спокойно се поинтересува баща му, въпреки че едва се сдържаше.

— Ами... Мислех, че Мая се връща и никой не трябва да знае за това. После чух, че пак са се опитали да я убият. Наистина се вбесих. Вдигнах малко шум и тогава сте ме усетили.

— На колко години е синът ти, Вииран Шау Нарада? — попита с леко странна интонация Наат, разглеждайки момчето, поразен от голямата му прилика с Мая.

— Скоро ще навърши дванадесет. Ако премине Второто изпитание, официално ще бъде обявен за мой наследник като Наместник на Нарада — отвърна лаконично Вииран.

— Изпитанието му е само формалност, синът ти вижда нишките на пространството. Дарбата му е силна — Наат изрече думите си с тон, който не оставяше никакво съмнение в правотата му.

— Мая също твърдеше, че ги вижда, но се оказа неодарена — напомни му Вииран.

— Синът ти разпозна хоризонтално сплитане. На Алтара малцина могат да го направят. Преди това беше заплел нишките така, че да усилват гласовете ни – нещо, което никак не е лесно, без да се задействат охранителните ти артефакти. Съобразителен е, умен, има голям потенциал, но му трябва здрава ръка и драконова дисциплина — хищно се усмихна Наат, а момчето спонтанно преглътна от притеснение и погледна умоляващо към баща си, да не го изпраща на Ранафер, както се подразбра от думите на дракона.