Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 23: Тя

Вече в кабинета си, Наат разпрати съобщение до всички от династията да се съберат в официалната зала след час, облечени според традицията. Очаквайки появата на Илилан, Тедж започна да преглежда данните от платото за изминалата нощ. Нямаше нови разломи, локалните земетресения бяха малко, а хелинът, защитавал Мая, успешно се устройваше на новото си местоживеене. Добивът на кристали също беше в норма. Все добри новини, откъдето и да се погледне.

Наата влезе, по навик прегледа същата информация и провери състоянието на Клиан. Бебето се развиваше много добре и тя му се усмихна. После седна срещу брат си.

— Нека завръщането ти у дома носи радост, Тай.

— Твоето също, Лили. Снощи ти оставих холокуб със срещата от Алтара. Имаш ли някакви препоръки?

— Не. При това стечение на обстоятелствата, друго не може да се предприеме, преди Наа да прочетат генетичната памет на Мая. Вииран Шау Нарада определено ме изненада. Не очаквах, че от толкова малко данни ще успее да разгадае действията ни. Умен е и за наше щастие е противник на идеята за централна власт. Каза ли на Мая, че смяташ да я обявиш за мъртва?

— Още не. Надявам се сама да стигне до заключението, че това е била необходима стъпка.

— Но я поставяш пред свършен факт — предупреди го Илилан.

— Налага се. След посещението при Наа, когато имам всички отговори, ще ѝ обясня подробно.

Наата не каза нищо, но Наат ясно усети, че сестра му би подходила по друг начин. Скоро дойде потвърждението, че всички, включително Лейрен и Каалимея, вече са в залата. Отвориха портал и се пренесоха там.

Близо шестдесетте дракона и драконици, които съставляваха династията в този момент, образуваха полукръг близо до колоните на залата, която беше абсолютно еднаква с тази, намираща се в Цитаделата. В центъра стояха Лейрен и Каалимея, заобиколени от Съпровождащите на Наат. Зад тях се виждаха Нуумея и Хаазея заедно със своите партньори и Кредж.

Наат и Наата заговориха заедно.

— Преди два дни алир Каалимея, подтиквана от елир Лейрен, е нападнала алир Сиилая и алир Мая в общата част на жилището, което бе предоставено на участничките в селекцията. По същото време там са присъствали алир Нуумея и алир Хаазея. От създаденото алтарианско бойно огнено кълбо сериозно е разрушен този етаж от двореца. Алир Сиилая и алир Мая са получили тежки наранявания. Вчера разпитахме всички, свързани по някакъв начин с това покушение и решихме следното – елир Кредж, съродителят на алир Каалимея, не е нарушил правилата на династията, независимо от опита да бъде злепоставен. Алир Нуумея и алир Хаазея не носят отговорност за случилото се, макар да не са опитали да го предотвратят. Те могат да се върнат при останалите членове на династията.

Тримата дракони и двете алтарианки отстъпиха назад и застанаха в полукръга на династията.

— Елир Лейрен, алир Каалимея, с действията си умишлено сте наранили дъщери на династията. Присъдата е смърт.

Каалимея пребледня и се огледа за някой, който може да се застъпи за нея. Нямаше такъв. Лейрен се изпъна колкото може повече и впи поглед в Наат. Изсъска тихо:

— Запомни думите ми, Наат. Тя е заплаха за династията. Малката повлекана ще...

Лейрен не успя да довърши. Трансформацията на Наат в драконова форма беше мигновена. Тежката му лапа събори драконицата на пода и смачка главата ѝ. Кръв и мозък изпръскаха робата на Каалимея. Тя втренчи поглед в тях и в безжизненото тяло на Лейрен. Разумът ѝ отказваше да приеме видяното. Краката ѝ започнаха да се подкосяват, а устните ѝ трепериха неудържимо, докато нареждаше:

— Не е истина. Аз съм Шау, дъщеря на Наместник. Аз съм потомка на Арасаи. Никого не съм искала да убивам. Лейрен ме манипулираше. Не може аз да умра, а Мая да получи всичко. Тя ви лъжеше, че е неодарена, но всички видяхме как сама си отвори портал.

— Порталът, който си видяла, е бил създаден от Сиилая, в опит да спаси Мая — Наат се извиси над нея и вдигна лапа.

— През нощта алир Мая почина от раните си, въпреки всички усилия да бъде спасена. За причиняване смърт на член от династията, единственото наказание е смърт — ясно отекна гласът на Наата.

От мястото, където стоеше Фериита се чу сподавен, болезнен стон. Лиадж я прегърна, притискайки момичето към себе си. Секундната пауза беше достатъчна на Каалимея. Ужасът от гледката на мъртвото тяло пред краката ѝ се стече от нея, заедно със страха от предстоящата смърт. Тя се усмихна доволно и нагло погледна към дракона.

— Това е прекрасна новина. Прекрасна. Радвам се, че дребната най-накрая е пукнала. Моята смърт е без значение, защото съвсем скоро ти, Наат, и всички останали дракони ще пълзите пред баща ми, молейки за пощада.

— Говориш за артефакта, с който баща ти предизвиква земетресенията и разломите ли? С който щеше да се опитва да ни изнудва? Намерихме го — прокънтяха думите на Наат.

Каалимея невярващо го погледна, но не успя да каже и дума, преди лапата на дракона да счупи черепа ѝ. Наат се върна до сестра си и двамата напуснаха залата.