- Не знам, дали не е дядото на Зизи ?-попитах и той се засмя силно,
сякаш казвах нещо налудничаво.
- Ох, благодаря ти, че ме разсмя. Но сега сериозно. Предлагам ти утре да отидеш на адреса, който ти дадох. Задължително вземи някой с теб, не отивай сама. Така ще разбереш най-добре кой стои зад профила.
- А, ако не ми отвори ?- попитах отчаяно
- Няма такава
възможност.- отвърна уверено, сякаш ми гарантираше, че ще ми отвори и най-накрая ще разбера кой е.
- А, ако ме попита какво търся там ? - изпаднах в ужас и притеснение.
- Ще измислиш нещо, все пак си умно момиче.- засмя се- Каквото се изискваше от мен го направих.
- Знам, благодаря, за което. В понеделник ще ти дам останалата част от пар..
- За малко да забравя.-прекъсна
ме.- Има вероятност да ти пише от друг телефон. Може би го крие някъде из къщата. Ако те покани вътре влез и завържете разговор.
Със сигурност ще те попита какво ти се пие. Използвай момента,
докато ти прави чай или кафе и се разрови из стаята му. Направи го като по филм, знаеш за какво ти говоря, нали ?
- Да разбрах те, ще се опитам.-казах и видях, че Аш се връщаше.
* * *
Прибрах се у нас и заварих леля ми и братовчедите ми да обядват. Когато пристъпих към тях, за да ги поздравя, настроението на Симон изчезна.
- Да ви е сладко.
- Теа, заповядай, хапни с нас.-леля веднага скочи от мястото си, за да ми сервира, но я спрях.
- Благодаря ти, но вече хапнах навън.-отказах и с извинетелна усмивка.
- Естествено, г-ца Теа е свикнала да яде само по заведения, където предлагат висококачествена и елитна храна.-обади се Симон, докато си ровеше из чинията с ризото.
Преглътнах и тези нейни думи и тръгнах към стаята ми. Оставих внимателно фотоапарата на бюрото, след като влязох и хвърлих суитчъра си през глава. Настаних се на стола и започнах да преглеждам кадрите отново и отново. Усмихнах се, когато стигнах до тези, които си направихме с Аш за спомен.
Сетих се, че днес трябваше да получа пратка от снимките, които изпратих миналия месец и щеше да ми се наложи да сляза долу, за да попитам леля.
Излязох от стаята и прибрах косата си зад ушите, защото се беше наелектризирала и в момента стърчеше на всички страни. Докато вървях в коридора обаче, чух странни звучи, идващи от стаята на братовчедка ми и забавих крачка.
Колебливо пристъпих към вратата на стаята и, която беше два пръста открехната и си позволих да надникна.
Беше седнала на леглото и се опитваше да повърне в същия леген, който бях забелязала онзи ден,
когато си търсех колието. След неуспешният и опит да изкара всичко от себе си, си бръкна с един молив в гърлото и това, което бе яла до преди минути излезе от нея като фунтан. Стиснах очи, защото, ако продължавах да гледам щях да съм следващата, която щеше да повърне.
Веднага осъзнах какво се случва и покрих устата си с длан. Сега разбирам защо винаги след хранене бързаше да се качи в стаята си или,
когато ходихме по ресторанти ставаше от масата, за да иде до тоалетна. Леля винаги си е мислила, че причината се дължи на бърз метаболизъм и не е обръщала кой знае какво внимание. Но всъщност нейното си беше болестно състояние. Избърса устата си с длан и подсмъркна шумно. Изправи се от леглото и клекна, за да върне легена под леглото.
- Симон приятелят ти те търси !-изкрещя леля ми от долу и се опитах да се скрия, но беше късно.
Тя отвори вратата и ме изгледа с уплах, но веднага успя да го прикрие. Страхът се замени с гняв и пристъпи към мен като някой див звяр. Хвана ръката ми и я стисна здраво.
- Нито дума на майка ми, ясно ?!-каза през зъби, издишвайки шумно в лицето ми.
- От кога..-прекъсна ме
- Не те интересува. Ако кажеш на нея или на някой друг за това, което видя преди малко.. -затегна захвата около ръката ми като добави и острите си нокти, забивайки ги до кокъл. Изсъсках от болка, но продължих да я гледам в очите.
- Ще и разкажа за тайната ти афера с учителя по физика.-довърши мисълта си- Как му беше
името..- прищрака с пръсти- Г-н Питърс.
Ясно, негодникът Себстаиан и е казал. Не трепнах, защото нямаше нищо вярно в това. Леля щеше да повярва на мен, а не на нея. А и колкото и да не се разбираме, искам да и помогна преди да е станало късно. Пусна ръката ми, след като майка и се провикна за втори път и заслезе по стълбите. Позволих си да изстена и смъкнах поглед към ръката си, за да видя каква рана ми бе причинила. Ноктите и си личаха, там, където ги бе впила и на мястото бликна капки кръв. Със сигурност ще ми остане белег за спомен от нея, колко мило.
<3
25. Глава
Start from the beginning
