My physics teacher

24. Глава

- С какво толкова се занимаваш след училище, че постоянно се измъкваш от консултациите ?-започна разговор

- Ходя на курс по фотография.-споделих.- Ами Вие ?

- Обичам да поправям коли и да изработвам разни неща. От колко години се занимаваш с фотографията ?

- От три, спортувате ли нещо ?

- Ходя на фитнес три пъти седмично и на тенис няколко пъти в месеца.
Имаш ли братя или сестри, които да са толкова красиви колкото теб ?

След последният му въпрос цялото ми лице пламна от срам. Вдигнах колебливо очи към неговите, за да видя, че чакаше отговора ми. Отново се прокашлях, ако продължавам така ще се превърне в тик.

- Единствено дете съм. Живея с леля си и двете и деца, нашите са в чужбина.-обясних- А Вие..-почесах се нервно зад тила.- Имате ли деца ?

- Тук не е нужно да ми говориш на "Вие".-засмя се, сменяйки
темата.- Вече се разбрахме за това, нали ?

- Съжалявам, но ми е малко странно. Не съм свикнала. - избръщолевих

- Ще свикнеш.-промълви, сякаш нямам друг избор и надигна чашата си.

Моля ?! Какви ги говори този човек ?
Съвсвем се е побъркал.

- И не, нямам деца, но много бих искал да имам някой ден.-засмя се, облизвайки устни.

- А разбирате ли се..-тъкмо тръгнах да му задавам друг въпрос, но ме изгледа с повдигната
вежда.- Разбираш ли се с бившата ти ?-поправих се и малко след това осъзнах, че въпроса е твърде
личен.- Съжалявам, не е нужно да отговаряш.

- Прекратих връзките си с нея след развода.-отвърна

- А защо се разделихте, ако мога да попитам ? - продължих да любопитствам като някоя клюкарка.

- Хванах я с друг.

- Съжалявам да го чуя.

- А ти, имаш ли си
приятел ? - повдигна едната си вежда

- Ами..-не знаех дали с Аш можеше да се каже, че сме заедно. Все пак, днес ни беше едва първата среща.

- Приятели с привилегии ?- опита се да налучка

- Не, нищо подобно. - възмутих се

- Виж ти, г-н Питърс ? -Аштън най-накрая се появи.- Какво правите тук ? Давите любовната мъка ли ?-занесе го, сякаш бяха на една възраст.