- Значи е било заради косата му ?-повдигнах вежди, разбирайки за каква дреболия са спорили всъщност.- Еха.
- Да, това си казах и аз. ЕХА ! - извика последното
* * *
Бях вкъщи и се колебаех между двете рокли, прилежно поставени върху леглото ми. Едната беше черна с гол гръб, а другата бяла с буфан ръкави. Определено не харесвах рокли с гол гръб, но пък беше по-провокативна от бялата. Напомних си, че ще излизам с Аш и не е нужно да се престаравам. Вече се познаваме толкова добре, че едва ли е нужно да му правя първо
впечатление. Заложих на бялата, проста в същото време сладка. А и цветът е светъл, все пак няма да ходя на погребение.
Облякох я и се погледнах в огледалото. Стоеше ми хубаво, но сякаш и липсваше нещо. Зашарих с очи из стаята, търсейки колието,
което си бях купила миналата година, но така и не бях носила.
Разрових всички кутии, чекмеджета и шкафове, в опит да го намеря. После ми присветна за Симон. Беше ми го заела веднъж, но не си спомням да ми го е връщала. Излязох от стаята си и се насочих към нейната. Поех си дъх и почуках на вратата. Зачаках да чуя нещо от сорта на " Разкарай се ! " или " Какво искаш ?! ", но никакъв отговор не последва.
Захапах устни, хванах плахо валчесата брава и я спуснах прецизно надолу. Бутнах вратата и пред мен се откри празната стаята, която не беше съвсвем празна заради купчината мръсни дрехи по средата на пода и разпръстанитите чаши и чинии наоколо. Отдъхнах си и щом прекрачих прага ме лъхна на ужасна миризма на мърша. Сякаш не беше поветрявано с месеци.
Защипах носа си с два пръста и смръщих вежди. Да не би да държи умрели плъхове тук ? Напълно забравих за колието и се заех да разследвам откъде идеше противната миризма. Претърсих първо в гардероба, после из шкафовете и следователно намерих и това, за което дойдох първоначално. Грабнах го и коленичах, за да проверя последното възможно място, под леглото. Имаше леген, пълен с някаква течност. Преди да успея да посегна към него чух стъпки и бързо се изправих. Оправих роклята си и излязох от стаята. Тръгнах към моята и успях да се скрия, преди Симон да ме е видяла. Облегнах гърба си на вратата и си отдъхнах облекчено.
Какво ли крие това момиче ? Какво имаше в онзи леген ? Затова ли постоянно се вбесява, когато майка и и брат и нахлуват в стаята ? Помня,
че дори го беше набила заради това. Аз, както винаги се опитах да го защитя и отнесох всички нападки и
обиди.
23. Глава
Start from the beginning
