- Добре ли си ?- попитах и тя вдигна колебливо очи към моите.
Тези сини очи...
Бяха като магнит за мъжкото ми сърце. Толкова сини, толкова дълбоки. Имах чувството, че ме е хванала здраво и ме тегли навътре в себе си като напориста морска вълна, готова да ме завлече в откритото море.
- Желаеш ли да споделиш ? - попитах, с надеждата да я предразположа, за да разбера повече за драмата около тях тримата.
- Не желая..-поклати отрицателно глава и све поглед към устните
ми.- А на Вас какво Ви е ?- попита, изкарвайки пакетче носни от джоба
на грейката си.-Заповядайте.-насочи го към мен и като посегнах да си взема ръцете ни се докоснаха.
Побърза да отдръпне ръката си и забелязах, че се беше разтреперила леко. Явно я напрягах по някакъв начин с присъствието си. Затърсих погледа и, но повече не посмя да ме погледне. Сякаш се боеше да го направи.
- Несъзнателно съм се прехапал. Случва се понякога.- обясних.-Благодаря.- добавих, изваждайки си една.
Същевременно усетих, че някой ни наблюдава и оглеждайки се мернах Бианка, която ми помаха отдачеч, ухилена до уши.
- Проклятие !-изругах и девойката се обърна по посока на погледа ми, за да види за какво говоря.- Не се тревожи за нея, ще оправя нещата.-разтрих рамото и.
- О не, снима ни.-покри лицето си,
когато онази изкукуригалата изкара телефона от чантичката си.
- Теа, успокой се. Ще обясня на директора, не се
притеснявай. - опитах се да я успокоя, но не се получи.
- И какво ще му обясните ?Най-мното да Ви уволни и да загубите работата си. А аз да напусна гимназията, както и държавата заради слуховете, които ще излязат. Ако вече не са и излезли..- след като изрече всичко това огъня в мен забушува още повече и ми падна пердето.
Не можех да допусна това да се случи, не можех да допусна да се премести в друго училище. Ще полудея ако не я видя и ден. Кълна се, че ще убия тази празноглавка. Започна да ми лази по нервичките още ден първи.
- Бианка !-изкрещях и от нея се изтръгна гърлен смях.-Веднага ела тук !- посочих с пръст към земята пред нозете си. Тя закрачи с розовите си ботушки към нас и разклати телефона си
дразнещо.- Какво си мислиш, че правиш ?-попитах я
22. Глава
Start from the beginning
