- Просто му махни от тук.-отвърнах
смутено
- Добре.-засмя се, като си седна обратно на мястото.
Помаха му, той и върна поздрава и
отново предостави вниманието си върху мъжа пред него.
- Пий де !- насили ме
- Не ми се пие. - сбръчках нос и погледнах към вратата в очакване на момчетата да се появат.
- Затова се разболяваш толкова често. - измъмри
- Това какво общо има ?- по лицето ми се изписа объркване.
- А ето ги и момичета.-избърса пръстите си на салфетката и се изправи, за да ги прегърне един по един.
- Здравейте.
- Как си ? - Аш разтри рамото ми.
- Добре съм, а ти ?-попитах със светещи очички към него.
- Щом ти си добре и аз съм добре.-усмихна се и се намести до мен. Отговорът му накара бузите ми да поруменеят от срам и забих глава в телефона под масата, за да прикрия това.
Нолан се намести начело на масата, а Ланс седна до Валерия, като от време на време и хвърляше по някоя усмивка.
- Какво ще пиете ?-попита тя
- Същото като вас.-отвърна Аш
- Сега се връщам.-изправи се от мястото си Вал и отиде да вземе още бири.
- Този какво прави тук ?-попита брюнета до мен и видях, че гледаше към Питърс, който май си тръгваше.
Ръкостиска се с приятеля си и се насочи към нашата маса.
- Каквото правим и ние, той също е човек.- въздъхнах
- Добър вечер господине, как сте ?-поздрави го Ланс
- Добре съм, вие как сте ?-попита, като вкара ръце в джобовете на коженото си яке. Беше ми странно да го виждам небрежно облечен.
- И ние сме добре, благодарим Ви.
- Теа ?-обърна се към мен-Оздравяла си като гледам.-кимна към шошето с алкохол пред мен.
- Не съм, не е мое.-казах и плъзнах шошето си с бира пред Аш.
- Здравейте господине.-поздрави Валерия с трите бири.
- Здравей.- отвърна той и ме погледна за последно.-Да не забравите за домашното по математика утре.-напомни
17. Глава
Start from the beginning
