Стигнахме до един паркинг и се спряхме пред една тъмно синя ниска кола. Качихме се в нея и той хвърли чадъра на задната седалка. След това ми помогна с предпазния колан, а после затегна и своя. Държеше се с мен наистина като с малко момиче. Беше ми странна тая прекалена близост.
Докато излизахме от паркинга се бях заела да изучавам всяка една чертичка от лицето му. Очите му бяха толкова черни, че сякаш всеки момент щяха да ме погълнат. Имаше някакво напрежение по между ни. Не знам с какъв акъл се качих в колата му. Та аз дори не го познавах.
- На къде да карам ?-обърна се към мен и отместих светкавично очи от него. Нямаше начин да се върна вкъщи. Не и докато леля ми не се върне, а това няма да стане
скоро.- Теа ?-наклони глава към мен.- Добре ли си ?
- Да аз..-почесах се зад тила, но усетих пареща болка и отдръпнах ръката си. Той забеляза това и прокара красивите си мъжки пръсти по шията ми. Настръхнах от допира.- Белег от изгаряне.- знаех, че ще попита какво е и затова му отговорих предварително.
Свех поглед, защото ми стана адски неприятно заради смучката, която ми бе оставил онзи навлек. Прикованият му поглед прогаряше дупки по лицето ми, сякаш се опитваше да надншкне дълбоко в мислите ми. Защо присъствието му ме караше да се чувствам по този начин ? Напрягаше ме, засрамваше ме и да губех контрол в същото време. Не беше редно да седя с него в една кола.
" Да не би да флиртуваше с
Питърс ? " ; " Толкова си отвратителна Ленън " ; " Какво ще кажат родителите ти като разберат за това ? "
Думите на Бианка прокънтяха отново и отново в ушите ми. Ами ако някой ме е видял как се качвам в колата му ? Ето, вече и Себастиан си мисли, че имам тайна афера с него. Бианка успяхме да я удържим някак с Валерия, но с него какво ще правим ? Край, свършена съм.
- Благодаря Ви за предложението да ме закарате господине, но навън вече спря да вали. Ще се прибера сама.-думите се изстреляха от устата ми като куршум. Хванах дръжката на вратата, но той настоя да ме закара.
- Моля те Теа, нека те закарам.
- Не искам да тръгнат слухове за мен из града.- прошепнах едва доловимо. Беше ме срам дори да го изрека на глас.
- Какви слухове ?-попита. Прокарах пръсти през лицето си и погледнах към малките капки по прозореца.-За какви слухове говориш ?- повтори въпроса си, нетърпеливо да разбере.
14. Глава
Start from the beginning
