My physics teacher

9. Глава

- Ако продължиш да се затрудняваш или нещо не ти е ясно, може да караме и частни уроци.

- Нямам нужда от частни уроци.-отвърнах категорично

- Щом ти предлагам, значи съм преценил, че имаш. -
отвърна-Избоборът си е твой, но ако размислиш..-изкара от джоба си едно картонче.-Номерът ми е отзад на визитката.-подаде го

- Благодаря.-взех я и я прибрах в кейса на телефона си.-Ако няма друго ще тръгвам.

- Няма, довиждане.

- Довиждане.-промълвих едва доловимо и се насочих към вратата.

Излязох от стаята и затърсих приятелят си с поглед. Беше се подпрял до мивката в коридора, но щом ме видя скочи и тръгна към мен.

- Какво ти каза, какво иска ? - засипа ме с въпроси.

- Предложи ми частни уроци.

- И ти какво, прие ли ? - не спря да любопитства.

- Не, нали вече си имам частен учител.-усмихнах се

- И кой е той ?-попита

- Ти, глупчо.-засмях се

- А да вярно.- смекчи физиономията си и преметна ръка над раменете ми.

- Какво мислиш ?Да отидем ли на партито утре вечер ? - попитах

- Ще има безплатно пиене, няма как да пропуснем.

- Добре, трябва да кажем и на останалите.- казах, като влязох в телефонния указател.

- Състезанието на Симон не беше ли днес ?-попита

- Беше, но едва ли иска да ме види сред публиката.

- Защо, скарани ли сте ? - повдигна вежди

- Нещо такова..-отвърнах и се сетих за вчера.- Снощи, вървейки към нашето място се разминах със Себастиан. Видях Симон да се качва в колата му. Страхувам се да не и навреди. -споделих

- Не я мисли, има си майка.

- Знам и затова те обичам. - обърнах се към него, усмихвайки му се широко.

* * *

След като ме остави пред нас се обадих на Валерия и се разбрахме довечера да излезем някъде, за да и разкажа за днес. Макар че нямах сили, помогнах на леля си с разчистването на къщата. После се качих горе да си взема душ,
защото цялата бях покрита с микроби и прах. Когато излязох от банята видях, че имам пропуснато от Дария. Набрах я и зачаках да ми вдигне.