- Да седна при вас ? - почти се задавих
- Уау ! -възкликна Аштън - Теа , да не си ударила мистерията, че те канят да седнеш при тях ?-изсмя се иронично - Столчетата позлатени ли са ? - погледна към Рита, която се възмути и сведе глава.
- Много ти благодаря, но и тук съм си добре. - насилих се да се усмихна
- Добре, ти си знаеш. -повдигна рамене и се завъртя на петите си.
- Само това оставаше, да те завлекат и теб в пропадналата им банда. -измърмори под носа си Вал
- Трябваше да отидеш.-каза Аш-Щеше да ти е по-добре с тях.
- Не бих ви заменила за нищо, особено пък за тях. -поклатих глава
***
Приключихме с обяда си и всеки си взе нещата и тръгна към вкъщи. Ние с Валерия първо минахме през пазара, за да купя на леля ми моркови за супата, иначе щеше да ме нахока, че съм забравила.
- Добър ден. - поздравих мъжа зад щанда
- Добър ден. -отвърна с усмивка и ми подаде торбичка.
-Благодаря. -прошепнах и се заех да избирам моркови. - Колко е килограма на прасковите ?- попитах, виждайки, че са в добро състояние.
А и от няколко дни ми се хапваше, но все забравям да си взема.
- Пет долара и 50 цента.
- Хей. -сръчка ме приятелката ми и когато не и обърнах внимание ме сръчка отново -Хей Теа, това не е ли задника по физика ? - попита, несигурна в това, което вижда.
Изведнъж дъха ми спря, кръвта ми застина и коленете ми омекнаха.
Сякаш получавах паническа атака, но беше по-страшно.
- Къде ? - започнах да се оглеждам
- Ето там, дръж се
естествено. -посочи към него.
Беше на двадесет крачки от нас и си купуваше плодове. Даде пари на продавача и се запъти към нас.
- Длъжни ли сме да го поздравяваме ?Нека му обърнем гръб и да се направим на слепи.-каза приятелката ми
- Не, но няма да е удачно.- казах
- Щом не, тръгвай тогава.- хвана ме под ръка - Утре ще минем за праскови.
- Просто едно здравей, какво толкова ? -извъртях очи
- Но той не заслужава да го поздравяваме човек, виж го какъв е...-не успя да намери подходящата дума- Кого залъгвам, хубав е. Дори прекалено хубав, че да ни е учител по физика. -въздъхна - Ама какво толкова ги теглите тези моркови, бе господине !-развика се - Бързаме,
давайте малко по-живо.
Парти за изпращане
Start from the beginning
