До Петък Вечер

Untitled Part 46

- Ще видиш- подсмихва се и завива към поляната, на която обикновено правят купоните на отбора.

- Тук ли ще бъдем?- питам, но изтръгвам от него само малка усмивка. Решавам да съм търпелива.

Спираме между дърветата и Уест се обръща към мен.

- Тук те видях за първи път. Беше великолепна и някак ме спечели веднага, но нямах право да допусна в сърцето си едно красиво момиче, защото то беше запълнено от мъка  по умиращия ми баща и тъгуващата ми майка. Дори се чувствах виновен, че съм на партито и от мен се очаква да се веселя. Онази нощ- Уест хваща ръката ми- чувствах се изгубен и се разпадах на парчета от страх- сякаш бях запокитен в тъмнината и нямаше спасение. Тогава те видях...

Усещам очите ми да се навлажняват. Дълго време мислех за тази наша среща преди месец и как болката тогава ни събра, а ако имах власт щях да отнема от неговата, дори и това да означаваше да не бъдем заедно.

- Ти беше видение- продължава- Едно зашеметяващо красиво, мълчаливо момиче, криещо се в сенките на тези дървета и взех това от което се нуждаех. Вкусът на устните ти беше сякаш най-сладкото нещо в живота ми...нещо от което не можах да се отърся и не можах да се избавя. За миг забравих болката си, страха си, гнева си...Толкова ми хареса да бъда до теб- Уест целува дланта ми- Тогава нямах  представа за това, което ще се превърнеш за мен...тази която ще бъде моето спасение, която ще ме издърпа към светлината и ще ме излекува. Благодарен съм ти, че се откри за мен и ми проговори. Никога не се съмнявай за това дали си най-важната в живота ми...Сега искам да ти дам нощта, в която се видяхме за първи път, но в по-добрия й вариант.

- Как така?- питам неразбиращо, а той ми отваря вратата да изляза навън.

- Ще повторим събитията от онази нощ, но няма да бъда оново лошо и гневно на целия свят момче- Ще ми дадеш ли този шанс?

Малко е странно, но заемам мястото си между дърветата, където се криех през онази нощ. Тогава все още чувствах огромната самота, докато той не се появи. С целувката си запали моят свят, а дори не го осъзна. Сега иска да го повторим и е малко глупаво, но е сладко. Давам му възможност за този театър.

- Какво правиш там, партито е на поляната?- повтаря взискателно думите си оттогава и едвам сдържам смеха си.

- Трябва ли да отговоря или да мълча?- питам и се опитвам да съм сериозна- Тогава мълчах.

Уест не отговаря, но нежно докосва устните ми.

- Май не се справяме много добре, а?

- Ами не сме изяснили тази част- засмивам се.

- Малка хитруша- сега ще стигнем и до хубавата част- и устните му покриват моите, а езика избира по-добър ъгъл за да се гмурне в устата ми.

Спомням си как първата нощ, когато правихме секс- бях обхваната от съмнения какво представлявам за него- просто утеха или момичето на което държи. От тогава мина доста време за да осъзная, че съм любима. Отпускам се в ръцете му, които галят кожата ми под тениската и повдигат подгъва нагоре. Прегръщам го и се удоволствам в свиването на големите  му мускули, реагиращи на докосването ми. Той гали лицето ми с устни преди да свали тениската  и леко да свали чашките на сутиена. Зърната ми настръхнаха срещу галещите му ръце. Усещанията, които ми дават са великолепни. 

Внезапно той се отдръпва.

- Ако тогава бяхме направили подобно нещо...

- Щях да припадна- допълвам.

Държейки ме здраво, той покрива  плътта ми отново в дрехи, докато се гърча, искайки повече.

- Извини ме, мишле, но няма да те взема тук на поляната.  Искам следващия път да е перфектен и имам план за това- казва и очите му са пълни с обещания.

- Тогава се надявам този план да е час по- скоро осъществим- изръмжавам сърдито.

- Малко ненаситно момиче- ще го направя запомнящо го за теб. Обещавам.