До Петък Вечер

Untitled Part 19

По-силен си отколкото мислиш

Маги

Трябва да поговорим

Това беше току-що получено съобщение на телефона ми. От Уест. Когато се видяхме- ми се видя много разстроен, после дойде Серина и аз се оттеглих. Не ми допада да ги гледам как се ядат един друг. Правя всичко възможно от това, което обещах- да бъда подкрепящ го приятел, но това не означава, че трябва да харесвам Серина.

Миналия ден попаднах в тоалетната заедно с нея и нейни приятелки. С подробности разказваше какво е правила с "приятеля" ми, в какъв екстаз изпаднали двамата, какви стонове...Бррр. Точно този образ искам да извадя от съзнанието си.

Тази сутрин, състоянието на баща му сигурно пак се е влошило, не можа точно да ми обясни и той страдаше. Сега обаче е времето за шоуто, което изнасят мажоретките в подкрепа на отбора и всички трябва да сме на трибуните. Така, че сме се запътили към стадиона.

Ако искаш, след представянето на мажоретките.

Изпращам този отговор и гледам към екрана дали ще ми откликне.

- Не, искам да говорим точно сега- проехтява гласа му зад мен и ръката му хваща моята, като ме помъква по коридора.

Дори не го питам накъде отиваме. Само го следвам.

Той отваря вратата на класна стая, която явно не се ползва често за учебни занятия и влизаме. Приближава близо до мен, но не ме докосва. Мисли сякаш какво да ми каже.

- Маги...аз не знам дали ще мога да участвам в днешното състезание. Трябва да съм до баща си в къщи. Влошава се рязко и не ми се мисли, ако аз тука си играя някакъв мач и той...си замине. Тогава какво ще стане, Маги? Няма да мога да си го простя до края на живота. Че не съм бил там, не съм прегръщал и успокоявал през това време мама. Аз съм й нужен- очите му се пълнят със сълзи и търка носа си с ръка- Как да постъпя, Боже? И двамата обичаме футбола, но него обичам повече.

Взимам двете му ръце, знам, че това го успокоява.

- Той какво иска? Ако беше предоставен избор, какво мислиш, че баща ти щеше да те посъветва?

- Щеше да ми каже да остана в мача. Винаги е харесвал да играя.

Уест преплита пръстите на ръцете ни.

- Но мама- тя в момента е сама.

- Може ли да помолим някой да остане с нея през това време. Някой на който имаш доверие?

- На твоята леля Корали.

- Да я попитаме. Ще откликне веднага. Брейди, занеш също ще бъде в помощ. Ако има нужда веднага ще получим съобщение как са нещата у вас. Ти си по-силен, отколкоро си мислиш, Уест.

Притиска ме в прегръдка и целува върха на главата ми.

- Благодаря ти- казва и обгръща по-силно. Исках да се потопя в него, да усетя от аромата му, но знам, че в момента не това е целта. Той искаше утеха и аз му я давах.

- За нищо- отговарям, затворена в ръцете му. Няколко секунди, стоим в това успокояващо опиянение, а после внезапно ме пуска и усещам хлад. Интересно дали и той почувтсва умиротворителната топлина, както я усетих и аз?

- Знаеш ли какво?...Бих искал да те запозная с майка си. Много ще й харесаш- лека усмивка докосва устните му. Изглежда емоционално изтощен. Не знам дали въобще спи през нощта от това напрежение.

- И аз бих искала. Мисля, че тя е една удивителна жена- кимвам.

- Да, такава е- отговора му, буквално е покрит от звука на хората по трибуните, които приветстват шоуто на мажоретките.

- Трябва да тръгваш- подканям го и се надявам да не отнесе наказание от треньора си заради закъснението.

- Никъде няма да ходя. Вече предупредих треньора, че трябва да намина към къщи за да проверя татко. Той...знае- вижда учудения ми поглед- Чичо ти Буун му е споделил миналата неделя. Прав е бил да го стори- треньора трябва да е запознат. Така, че ако ме няма сега по време на представлението на мажоретките- не е проблем.

Чичо Буун е добър човек и знам, че когато дойде времето наистина би се отнасял бащински с Уест. Благодарна съм за това, което е направил, а моята майка го обожаваше. Често ми говореше за по-големия си брат. Много си приличаха, особено в погледа и усмивката.

- Искаш ли да тръгваме? Сега?- рзвълнувно е момчето до мен.

- Да тръгваме ли?

- Да...в къщи. Да се запознаете с мама, а ако татко се е събудил- ще те запозная и с него. Но само ако поискаш. Трябва да знаеш, че той...не изглежда добре.

-Да, бих искала- способна съм да изпълня всяко негово желание.

Усмивката, която се появява на лицето му е толкова необикновенна и блестяща, че искам да я запечатя в паметта си. Тя ме кара да правя непрекъснато такива действия, за да може да се появява отново и отново на измъчената му, но толкова красива физиономия. Той искаше да отида у тях. Очите му светеха с такава искреност и нищо на света не може да се сравни с щастието, което изпитваше в момента Уест Ашби.