До Петък Вечер

Untitled Part 31

После не чувам почти нищо от събитието. Фокуса ми беше изцяло към момчето до мен и стегнатата му поза- все едно се беше превърнал в камък.

Започват да спускат ковчега и Уест въздъхва рязко, като в другата си ръка прегръща ридаещата си майка.

Всичко накрая приключва и хората леко- полеко се разотиват. Много от тях идват и пак изказват съчуствие. Брейди, Айза, Ганър, Наш и Райкър се приближават до Уест. "Приятел, тук съм ако имаш нужда"; "Обичам те, братле"; "Звъни непременно"- са думите, които чуваме.

Той кимва и благодари на всички. Знам обаче, че леля и чичо очакват да си тръгна с тях и леко му го намеквам.

- Може ли пак да избягаш довечера?- пита тихо. Кимвам.

- Ще те чакам към единадесет.

Към десет и половина на вратата се чува почукване, Знам, че леля и чичо са си легнали, така, че това може да бъде само Брейди. След погребението се заворих в стаята си и се опитах да чета книга, макар да не се получаваше. Мислите ми летяха, към едно друго семейство, което се чувства най- самотно и тъжно на света.

Отварям вратата на братовчед си и го гледам с любопитство. По принцип много рядко е идвал при мен. Пуснах го да влезе. Може да ме пита нещо за Уест, днес много се притесняваше за него.

- Виж...Маги- вече го забелязах повече от един път. Всъщност няколко, включително и в училище. Много леко мърдаш устните си, но Уест те слуша- Брейди въздъхва и разрошва косата си- Ти говориш и то с него... но не се притеснявай. Няма да изисквам задължително да го правиш и с мен. Просто...е много объркващо. Ако вече си започнала да общуваш, защо не го правиш с всички...защо само с него?

Знам, че иска отговорите, но не мога да му ги дам днес, затова по традиционния начин му написвам бележка.

Уест има нужда да говорим, защото моята ситуация е сходна с неговата. Аз разбирам болката му.

След като прочита написаното, Брейди се замисля.

- Значи така сте свързани. Дълго време се чудех каква е тази ваша връзка- как в един момент те хващаше неочаквано за ръката, а понякога изглеждаше така, че диша само поради причината, че ти си до него. Той не ме излъга когато ми каза, че те разпознава само като приятелка...Ти му помагаш да преодлее болката си...нали?

Кимвам.

- Разбирам...Обаче, Маги -ти трябва да внимаваш и за собственото си психическо състояние, да помогнеш и на себе си. Ти също имаш проблем- на теб кой ще ти помогне да преодолееш болката ти? Не трябва да заравяш главата си в пясъка, мислейки, че нещата ще минат отсамо себе си.

Общението ми с Уест ми помага да преживявам мъката, но не го написах на Брейди. Погледнах към часа, който наближава единадесет и с мълчанието си исках да му покажа, че трябва да си тръгне.

В този момент телефона извибрира със съобщение. Изваждам го от джоба си.

Чакам те при стълбата.

Погледнах бегло прозореца, но братовчед ми забелязва.

- Той е нали?

Не искам да го лъжа и потвръждавам, показвайки му по този начин, че му се доверявам. Все пак те бяха най-добри приятели.

- Внимавай, Маги- казва преди да се обърне да излезе. И преди ми го е казвал. Но вече съм влюбена в Уест и каквито и предупреждения да ми казват- вече няма значение. Само изчаквам Брейди да излезе и се спускам към стълбата, където ме чакаше моята любов.