Самота

352 23 1
                                    

Отново самотата ме разяжда,
изгаряща и изпълнена с тъга.
Съмнения в душата ми поражда,
обгърнало я в непрогледна мъгла.

Отново ме предаде и излъга,
а аз отново ти простих.
Оставих чарът ти да ме плени,
разбира се и този път сгреших.

Сега сълзите ми се стичат,
не искам,но безсилна съм без тях.
Самотни дните ми изтичат,
самотата ме прави безсилна....

Demon99864

Поезия и тъжни стихосбиркиOn viuen les histories. Descobreix ara