До Петък Вечер

Untitled Part 22

Побеснях и ги разбутвам с намерение да стигна бързо до тях.

- Малка глупачка- чувам гаджето си- Какво си въобразяваш? Отръпни се от него. Много добре разбирам какво се опитваш да направиш. Навираш му се в ръцете, но напразно. ТОЙ ИЗБРА МЕН.

Маги е доста стресната.

- Махни се от нея, Серина!..Веднага!- слагам ръце на раменете й, за да я отместя- Да не си посмяла да й говориш вече по този начин. Не я доближавай, даже не дишай един въздух с нея, мамка му. Разбра ли?

Сега е ред на гаджето ми да разшири очите си от учудване. Тя не очакваше да реагирам така в защита на мълчаливото момиче. Беше бясна, че в петък на купона нямах никакво настроение, мълчах си, не исках да танцуваме и помисли, че за това е виновна Маги, без да знае, че нещата са комплексни. От този момент явно е започнала да я възприема като съперница.

- Ти не осъзнаваш ли как тая малка кучка те манипулира и ти не се усещеш? Мисли си, че може да си с нея, но не може. Какво толкова притежава тя? Не може да ти даде това, което имаме с теб, невероятния ни секс. Исках да й обясня, че ти я възприемаш като другарче, нищо повече- Серина изобразява самата невинност.

Чувствам как Маги иска да се махне, да избяга от неловката ситуация, затова хващам ръката й за да я спра. Липсваше ми през целия уикенд, а сега Серина разваля всичко с глупавата си ревност.

- Ти никога не можеш да разбереш какво Маги притежава, но ще ти кажа, какво вече ти не притежаваш- Мен. Имахме само малка забежка и сега вече приключихме. Край.

Обръщам й гръб, за да не видя огньовете в погледа й, а и съм привлякъл вниманието на целия коридор. Знам, че гордостта на мажоретката е голяма и тя няма да се опита да говори с мен след този скандал- ще се махне колкото се може по-бързо.

Маги все още гледа с удивения си красив поглед.

- Съжалявам- прошепвам тихо- Вината е моя.

- Няма нищо- леко раздвижва устни.

- Не, не е така. Никой няма право да говори така с теб... Никой- изричам и усещам как гнева ми нараства отново.

Тя леко кимва и се обръща за да подреди помагалата си за часа, а аз я доближавам отзад и затварям в ръцете си малкото й телце, навеждайки глава към шията, от където е ароматът на ванилия, към който се пристрастявам напоследък. Чувствам нещо особено когато съм притиснат така до нея..и усещам тежка ръка на рамото си.

- Ей...ей..Приятели?...Нали помниш!- Брейди не е ядосан, но гласа му предупреждава. Маги  го поглежда смутено преди да забърза към класа си.

- Това май не беше много приятелско- започва да поучава приятеля ми- Това беше, как да кажа " Иде ми да те изчукам точно тук и сега"...И тя..Струва ми се, че движеше устните си. Да не би да е казала нещо?

Знам, че малката не иска другите да знаят, че говори. Не бе готова да се узнае тайната й.

- Ами... ами. Просто общуваме по всякакъв начин. Не е това, което си мислиш.

Брейди повдига вежди. Усеща, че го баламосвам.

- Само да ти напомня, че тя е много ранима и слаба. Не я обърквай, Уест.

Приятелят ми не познава Маги като мен. Тя въобще не е слаба, а е един от най- силните и психически устойчиви хора, които познавам.

- Обещах, че никога няма да й причиня вреда. Трябваше да се уверя, че е добре, особено след отвратителното поведение на Серина. Няма да позволя на никой да я нарани. Трябва да ми вярваш.

Брейди поклаща глава. Все още е намръщен и обезпокоен.

- Опитвам се да ти вярвам, но виждам как Ти я гледаш. Все едно я искаш за себе си.

- Може да си искам много работи, но това не значи, че съм толкова безкрупулен, за да ги получа. Никога няма да постъпя така с братовчедка ти. Тя ми е приятелка. Винаги ще бъде само най-добрата ми приятелка.