До Петък Вечер

Untitled Part 3

Моля те, не се безпокой. Върши си твоите работи, аз сама ще отида в клас. Мълчанието ми не означава, че не мога да се ориентирам. На майка ти ще кажа, че си направил всичко, което ти е поръчала за мен. Не е нужно да ме мъкнеш навсякъде. Ще се справя сама.

Лицето на Брейди изобразява извесно несъгласие, но в край сметка кимва и отива нанякъде, оставяйки ме при входа.

Хубавото е, че майката на Брейди бе предупредила администарацията относно невъзможността да говоря, така, че ми дадоха всичко необходимо без да задават много- много въпроси. Намерих и шкафчето си, но в коридора беше нълно с народ. Повечето от тях се натискаха и целуваха пред шкафчетата или просто стояха в коридора и се чудех как ще открия своя номер.

- Всичко наред ли е?- чувам гласа на братовчед си до мен и кимвам с усмивка, защото не искам да усети, че просто закъснявам за час.

- Къде е шкафчето ти?- заинтересува се и му подавам листче, на което е записан номера.

-О, прескочила си го...Ела, ела- нямам друг избор освен да го последвам.

- Пренесете празника на целувките си 15 см встрани, Маги не може да открие номера си заради вас- извиква братовчед ми на гореща двойка, награбила се страстно.

- Коя е тая Маги?- пита момичето, вторачвайки се в мен. Тя има големи кафяви очи и великолепна кожа, а дългата й коса достига почти до бедрата.

- Моята братовчедка- отговаря Брейди раздразнително.

- Сероизно? Откъде се взе тази твоя братовчедка?- все още е изненадано момичето, а ръцете на партньора й които до този момент са на гърба се плъзват и обхващат задника.

- Ето- посочва моя защитник новото ми шкафче. Ползвай го, ако има някакви проблеми- съм наблизо.

Двойката продължава да се натиска без да ми обръща внимание, но момичето се кикоти и до ушите ми достига думата няма. Явно Брейди е споделил на приятелите си.

Бързо слагам учебниците в шкафчето си и взимам само тези, които са ми необходими за първия час. Нежелаейки да слушам повече клюки по свой адрес- бързо се обръщам към коридора и се сблъсквам в силни мъжки гърди.

- Мамка му, добре ли си?- казва притеснено едно момче- Съжалявам.

Поглеждам го и потъвам в интересната комбинация на сини очи и тъмна кожа.