Самота

32 1 0
                                    

Никой не мълчи
и всички викат.
Разядените ни души
безцелно се скитат.

Сивотата ни поглъща,
тишината ни крещи:
"Мракът пак към теб се връща
по-силно от преди!"

Не, не искам да ставам от леглото.
Не, не съм гладна
и казвам го, защото
за живот аз не съм жадна

Пламъкът в очите ми изгасна...
Той отдавна вече не гори
и вече съм примирена и съгласна
със това да ме боли.

The truth Vol. 2 (Стихотворения и разкази)Where stories live. Discover now