The truth Vol. 2 (Стихотворения и разкази)

Мракът и сълзите

Когато луната се е свила в здрача
и когато оставам аз сама,
си позволявам разкоша да поплача
за твоята трепереща ръка.

За устните ти плътни,
пълни със лъжи..
и за спомените мътни
се търкулват две сълзи.

За обещанията празни
и за алкохола във кръвта,
за думите изказани
с цигарен дим ще утешавам пак скръбта.

Дори веднъж не ме попита
защо съм толкова различна...
Душата вече с друг си скита,
с болка иронична.

Любовта е сляпа,
но знам, че бях истински щастлива,
а сега съм свита в мрака
и сълзите пак попивам...

- Авторско