Родителите на Марио излязоха от кабинета секунда след него. Лицата им бяха изопнати сякаш са станали свидетели на нещо ужасно. Седнаха срещу мен на дивана и отбягваха погледа ми смутени. Какво им беше казал? Стана ми интересно, Наташа ме занимаваше с книжката си с приказки, които бяха на хърватски и нищо не разбирах.
- Прочети ми Пепеляшка. - Посочи страницата с малкото си пръстче.
- Съжалявам не мога да чета на вашия език.
- Остави Сандра намира. - Скара ѝ се баща ѝ.
- Не трябва ли да си почиваш? - Обърна се към мен Марио.
- По-късно, искам да хапна. - Коремът ми стържеше от глад.
- Ще кажа на готвача да ти приготви за ядене. Какво ти се яде?
- Нямам претенции, каквото и да е.
- Връщам се веднага. - Отиде в кухнята.
За първи път стоях сама, семейството му ме оглеждаше изпаднали в дълбок размисъл. Майката на Марио реши да наруши тишината.
- Е, Сандра от къде си? - Аха значи можела да говори на български.
- Брегово. - Казах кратко и ясно без подробности.
- Аз също съм на половина българка, но съм израснала в Хърватия и рядко се прибирах в България. Всичките ми роднини там починаха и от тогава прекъснах всички контакти с мои близки приятели. - Заслушах се в част от историята ѝ. - Между другото аз съм Радмила. - Вметна бързо.
- Приятно ми е. - Усмихнах ѝ се смутено.
- Виждате ли? Тя не е чудовище. - Марио се вторачи в нея.
- Никой не я е смятал за такава. - Оправда се Радмила.
Синът ѝ прихна в смях, Драгослава го последва, превръщах се в мишена за подигравки.
- Вечерята е сервирана.- Съобщи една прислужница.
- Хайде, Сандра ела да се нахраниш. - Марио ме тупна по коляното с ръка.
Всички в синхрон се насочиха към трапезарията. Едва сега обърнах внимание на интериора, беше избран с вкус, всяка мебел се открояваше от останалата и засенчваше предходната с изискаността си. Знаех, че моят „похитител" не е с чисти дела, защото при честен труд е невъзможно да си позволи този лукс, с който е свикнал. Вечеряхме отново в тишина, изключихме обаче заяжданията на родителите му от последния път. Днес приличаха на истинско семейство, а аз бях натрапницата, която разваляше перфектния им ред. Мразех положението, в което бях, ненавиждах проклетите обстоятелства, които ме правеха толкова слаба, а Марио се възползваше и ме дърпаше за конците, в която посока си пожелае, липсваше ми свободата, моите близки, приятелите ми, моя предишен живот, който водех. Храната засядаше на гърлото ми и с мъка преглъщах залъците. Марио веднага забеляза промяната в изражението ми и ме попита с поглед, разбира се върнах веднага фалшивата си усмивка.
أنت تقرأ
Revenge/Отмъщение
العاطفيةНе мога да кажа, че живота ми беше идеален, опитвах се да го вкарам в ред поне за миг. Само че съдбата имаше други планове за мен. Жената, която наричах своя майка ме продаде, за да се спаси от смъртта надвиснала над нея. Така се превърнах в разменн...
