Perfect poison\Перфектна отрова

3. " Можеш да ме убиеш дори само с пръстите си"

Руслан
Будабещ,Унгария

Прокарвах ръка по черното куфарче с нова сума пари. Стоката бе изпратена и приета,парите бяха при мен и всичко беше точно. Разбира се унгарците бяха честни хора и лесно се разбирах с тях. И както осемдесет процента от случайте стоката бе продадена на някакви си измислени мутри,взели се за голямата работа. Само че това не е от значение щом моя джоб е пълен.

Качих се в черния Maybach и потеглих с пълна скорост. Щях да остана още няколко дни тук да се порадвам на красавиците й,а после да се прибера с Русия. Исках малко почивка и аз съм човек все пак. Без да гледам напипах черното собрание и извадих цигара от там. Отворих прозореца и издишах остатъка от дима.

Щом стигнах желаната от мен дестинация паркирах колата и хвърлих цигарата на асфалта като преди това я настъпих. Оправих черния си плейзър и влязох в дискотеката.

Аромата на цигари и алкохол ме лъхна веднга и погледа ми се спусна по няколко мадами. Видях Саша на едно от сепаретата и той ми двигна ръка. Отидох при него и го прегърнах по братски тупайки го по гърба.

- Къде ходиш бре брате?-казах с голяма усмивка и поръчах на барманката и поръчах синия Джони Уокър.

- Аа обичайното,пращам пратки,плечкосвам сърцата на мадами.-усмихна се той и надигна уискито си.

- Жена няма да си хващаш?

- А жена. Рано ми е още. Ти обаче остаряваш брате,намирай си жена да ти роди едно дете.

- Честно да ти кажа искам,но не съм открил правилната. Всяка която среща само му се бута за пари. А аз материалиска не искам.-и си беше така. Да създам семейство беше нещо,което желаех изключително много, но мамка му исках да открия моето момиче. Но мамка му имам чувството че никога няма да я намерия. Сякаш скоро ще спра да вярвам в любовта.

•••

Парито край плажа бе повече от весело. Ункраинско-руската музика кънтеше. Бирата охлаждаше тялото ми и брионетката в скута ми повдигаше настроението ми още повече. Червената й рокля караше гърдите й да изкачат и задника й почти беше отвън. И явно и тази вечер щях да пирувам ах какъв късметлия бях.

Телефона ми започна да звънни и името на баща ми се появи на екрана. Плъзнах зелена слушалка и поставих телефона на ухото си.

- О тате какво си правиш?-изтананиках весело.

- Ще видиш ти какво си правя. Кога си идваш?-твърдия глас на баща ми отново скапваше настроението.

- В събота съм си вкъщи. Не се бой все пак голям човек съм.

- Да с акъл на седем годишен. Борисчо е по-оправен от теб.

- Аа на Бори да му кажеш че чичо му Руслан му носи много подаръци. Цяло атеве съм купил.

- Тя Наташа така ще му даде да се качи.

- Ти не се бой за сестра ми. Един племенник имам ще го глезя.

- Прави каквото щеш в събота да си тук да оправим нещата в склада. -с това връзката прекъсна и аз пак надигнах бирата и насочих цялото си внимание върху брионетката в скута си.

                                        •••

Бавно отворих очите си и ги потърках. Чукнах два пъти по екрана на телефона си и часът се появи веднага. Два и четиресет и пет. Станах от леглото и отодох до банята да измия лицето си. Прокарах мокрите си ръце по черната си коса заглаждайкия назад. Закрачих отново към леглото и тъкмо отметнах завивките когато странен шум и се обърнах. Забелязах отворения прозорец,който бях оставил преди да заспя. Затворих го и пуснах климатика,за да не пукна от жега.

Странен звук продънча от дневната и реших да проверя. Станах за да проверя. Нямаше как да е някакво животна понеже хотела бе луксозен и освен кучето на някоя примадона нямаше какво друго да е.

Подпрях ръце на плота и се огледах. Очите ми се разшириха щом усетих студения метал до гърлото си. Парещ дъх гъделичкаше врата ми. Беше жена,усещах я. Не можех да видя лицето й,но беше млада личеше си само по дъха й.

- Не смей да викаш.-прошепна в ухото ми и аз се засмях.

- Можеш да ме убиеш дори  само с пръстите си.-казах гледайки нежните женските пръсти,гледайки острите като пръснач червени нокти.