Тъмната гора( Dark forest)

Глава IV

Прибрах ме се във вилата . Аз се обадих на Елият, за да му кажа какво съм намерила. Той ми каза веднага да тръгна към него. Качих се в колата и тръгнах към планината. Когато стигнах там се бяха събрали доста хора.
Слязох от колата и се загледах във върха. Там вилнееше такава буря,че той самия не се виждаше . Елият ме видя забърза се към мен и грабна парчето от картата от ръката ми без дори да ме поздрави.
Аз тръгнах след него и го попитах какво има на върха на планината,че всички искат да се изкачат, а той ми отвърна,че все още не знае и ми предложи да тръгна с него и екипът му.
Като гледах тази ужасяваща буря смятах да се откажа, но без това нямах какво да правя, а и не ми се прибираше обратно в Оксфорд такаче се съгласих.
Тогава се доближи до нас един старец,който каза на брат ми,че при тази буря всички ще умрем още преди да сме стигнали върха. Аз се огледах наоколо и видях мъжете и жените от екипа му,които говореха със семействата си.
- Ще изложиш тези хора на риск? Те имат семейства както и ти.- казах притеснено на Елият.
- Не ме интересува, ако не искат да идват и да загубят пари просто да се приберат както и ти Джоузефин.
Нямаше да го изоставя, но усетих колко се беше променил Елият.
На другата сутрин започнахме да се катерим. Бяхме тръгнали преди няколко часа,а аз имах чувството,че от седмица се катерим. Вече всички бяхме изморени , а Елият не искаше да спираме. Но всики започнахме да мрънка ме и така го принудихме да спрем и да направим лагер. Вечерта ставаше много студено. Чух как екипът на брат ми си говореха как искал да се качи на върха само заради паричната награда , а на тях нямало да им даде нищо. Говореха отвратителни неща за Елият. Не можех да повярвам на ушите си. Казаха,че той съвсем на бил като Франклин ,и че трябва да се отърват от него.
На сутринта Елият ни събуди рано и ни накара веднага да тръгваме.
Видях,че наближава буря. Един от екипа му също го забеляза и каза,че няма как да вървим през нея, а брат ми му отвърна,че ако иска може да остане тук, но няма да получи никакви пари.
Така всички отново потеглихме. Аз започнах да разпитам Елият колко пари ще звеме, за да стигне до върха и колко ще даде на останалите , а той ми се развика,че не ме интересува. Аз нищо повече не го попитах и застанах зад него. До мен се доближи една жена на име Аляска. Тя каза,че брат ми има ледено студено сърце бил много по-различен от чичо ми. Франклин приключенстваше, защото наистина му харесваше , а не заради парите както Елият . Бях разочарована да разбера това за брат ми. Представите ми за него бяха различни.
Колкото по-нагоре се качвахме толкова по-студено ставаше. Спрях ме, защото бурята беше толкова силна,че нямаше как да продължим. Влязох в палатката на Елият и го видях как се мъчи да сглоби картата за прохода. Аз я поех и бързо се справих с лесната задача. Чудих се какъв изследовател беше той, че една лесна карта не можеше да сглоби.
Следваха още два дена изтощителни вървене, а брат ми не спираше да се заяжда с екипа си. Една вечер стигнахме до една пещера и решихме да си направим лагер в нея. Всички от екипа се бяха събрали край огъня. Аляска ме предърпа и ми каза,че тази вечер ще бягат. Нямаше да ги спирам това си беше тяхно решение. Но накрая брат ми ги надуши и дори застреля един от тях. Аляска, Джон и още двама успяха да се измъкнат.
Елият беше побеснял. Той влезе в палатката си и разбра,че и картата я няма. Очевидно щяха да отидат на върха без него. Той беше толкова гневен,че обвини мен. Каза ,че аз сигурно съм им помогнала и дори ме заплаши,че ще ме убие. Той бързо събра нещата и каза,че ще се катерим до върха, но това беше невъзможно. Виелицата беше силна, нямаше начин. Спрях ме отново. Елият ме завърза отвън, а той си легна в палатката. Навън беше много студено и цялата бях премръзнала. Беше тъмно и страшно. По едно време усетих как въжето се разхлабва и мога да си движа ръцете свободно. Това бе Аляска.