Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава 11 - Payback's a bitch

- Близо съм, принцесо.

Тя единствено се отдръпна за глътка въздух преди отново да ме поеме на топло и плъзна ръце по бедрата ми и дори нагоре по корема ми през ризата. Изръмжах и това беше последната сламка за мен. Излязох от устата и замених нейната ръка, а тя изплези език в очакване. О, да определено бях уцелил джакпота с тази жена! Стараех се да съм тих, но тя отново правеше малко за това да ми помага. Имаше нещо толкова еротично и красиво в това такава жена да клечи пред мен с изплезен език, приемайки всичко което ѝ предлагах и веднъж готов и изцеден и до последната капка просто отпуснах замаяната си глава върху стената. Мамка му, не знам как щях да вървя до хотела в това състояние. Бях като в безтегловност. Чувствах се като напит до безпаметност, а не бях пил нищо повече от две чаши бяло вино и до преди малко ми нямаше абсолютно нищо и за това ми състояние беше виновна русата чаровница пред мен, която дори се беше заела със задачата отново да ме приведе в ред.

- Не знам онзи глупак как така е предпочел мъж пред теб, но му благодаря за това че те остави, честно ти казвам. Невероятна си. Не спираш да ме изненадваш.

Изкикоти се и се изправи, а щом го направи аз намерих сили и я прегърнах.

- Доволен ли сте от изненадата?

- Много. – подсмихнах се предоволно даже.

- Аз ти казах, че ще ти хареса. Друг път ми имай повече доверие.

- Аз ти имам доверие. Просто си имам едно наум.

- Ммм, така ли?

- Така. – подсмихнах се още повече и се приведох, за да я целуна. Тя се усмихна и се отдръпна само за да ме целуне на свой ред. – Хайде да се прибираме, Мис Сарафова.

- А-а! А, дискотеката? Има пяна парти, няма как да ме откажеш.

- Не ме остави да довърша...да се приберем, за да се оправим и да отиваме на дискотека.

- Това вече е друго нещо. – усмихна се и се надигна на пръсти, за да ме целуне, а аз се засмях и я целунах също в отговор.

...

Проклинах се и в червата, за това че не бях изключил телефона си на другата сутрин.

- Ало? – измучах в слушалката.

- Къде си? От два дни ти звъня, никакъв те няма.