Моята бавачка

Глава 23

Минаха две седмици от нощта в болницата и всичко вървеше добре. Хари беше изписан от болницата преди седмица и бавно, но сигурно, се подобрява. Той и Картър са по-силни от всякога и едва се оставяха. Те се обичаха много и се чувстват така, все едно светът е техен и нищо не може да ги подведе.

Картър и Лиам се сближиха много също и бяха по-близки от всякога. Луи, Зейн и Найл също бяха в добро настроение и всички те се оправиха с Хари. Всичко най-накрая беше започнало да се връща в положението, в което беше през всичките тези години. Раздвижването около къщата беше поразително.

В лоша посока, анорексията на Картър не показваше знаци за подобрение. Нямаше значение колко много се опитваше, не можеше да задържи никакво храна в себе си 

и в крайна сметка повръщаше. През повечето време отказваше да яде, но не искаше да тревожи момчетата, затова си държеше устата затворена. Депресията й беше непостоянна. Някои дни бяха по-зле от други. Обаче амнезията й се подобри. Някои неща все още липсваха за нея, но получи много помощ. Доброто от това да беше болна, бе че не трябваше да ходи на училище, също както и Хари.

****

Очите на Картър се отвориха и тя хвърли поглед на заобикалящата й я среща. Тя седна и забеляза, че е заспала на дивана заедно с Хари миналата нощ. Тя погледна надолу към голите гърди на момчето до нея и се усмихна. Рошавите му къдрици падаха перфектно на главата му и тонизираният му торс беше невероятен. Той буквално беше представата за перфектно.

Картър скочи от дивана и отиде в кухнята, сложи чайника да се вари и посегна за чаша от шкафа. Когато чайникът беше готов, тя наля воя в чашата с чай, преди да добави малко мляко и да разбърка леко. След това отново влезе в стаята, където спящият сега Хари лежеше.

-Добро утро, красавице- Хари се ухили.

-Добро утро, хубавецо. Направих ти чай – Картър се усмихна.

-Благодаря, скъпа – Хари се изкиска, когато Картър му подае чашата с чай.