How to win against a heartbreaker | Nomin

40

Джено беше напълно бесен. Щом асансьора спря на шестия етаж, той побърза да излезе и застана пред вратата на апартамента на Дойонг. Не бе идвал тук от доста време. През ума му преминаха спомени и нито един не беше хубав. В началото мислеше, че всичко между него и Дойонг бе перфектно. Сега връщайки се назад, виждаше само възползване, лъжи и маниполации. Не изгаряше от щастие отново да е тук, но го правеше заради Джемин. Нямаше да допусне Дойонг да се доближава до него.

Натисна звънеца и зачака Дойонг да му отвори. Всъщност дори не бе сигурен дали си бе вкъщи, но в яростта си изобщо не се бе замислил за това.

Но Дойонг явно си бе вкъщи, защото скоро вратата се отвори. Той се изненада щом видя Джено. Самодоволна усмивка се настани върху лицето му, докато отстъпваше в страни.

- Скъпият ми Джено, влизай. На какво дължа удоволствието да си тук?

Джено влезе навътре, като нарочно сблъска рамото си с неговото. Дойонг се засмя на действието му и затвори след него. Когато се обърна видя по-малкия да стои зад него, гледаше го яростно.

- Нека не стоим тук. Знаеш къде е хола, да вървим. - Дойонг тръгна напред и по-малкия бе оринуден да го последва. - Сигурно Джемин ти е разказал за срещата ни и за това си тук.

Той се настани на дивана щом влязоха в стаята. Джено не седна до него, а остана прав.

- Остави го! Да не си го доближил!

- Ревнуваш ли, скъпи?

- Не ми е до глупави игрички. Ако още веднъж посмееш дори да говориш с него, не отговарям.

Дойонг се засмя гръмогласно.

- И какво ще направиш? Ще се разплачеш. До колкото си спомням това правеше. Не можеш да се справяш сам с нищо.

- Не съм същото момче от преди шест години.

- А, да. Сега имаш репотацията на безчувствен задник. И как получи тази репотация? Защото след като скъсах с теб ти започна да излизаш с разни момчета за по месец-два, в опит да ме накараш да ревнувам.

Джено стисна зъби.

- Да, бях глупав и наранен, тогава все още не бях осъзнал какъв задник си. Единствено с едно момче излязох, за да те накарам да ревнуваш.

- Джено. Знам, че още си влюбен в мен. - Дойонг се изправи.

- Не съм! - заяви по-малкия без изобщо да се замисля. - Влюбен съм в Джемин. Ти не ме интересуваш.