Destiny

Пролог

-Остави първо, Николет, ако искаш, за да не обикаляш. - казах и погледнах срамежливо, сякаш молейки се да не разбере, колко искам да останем насаме.
-Да, добре. - отговори, сякаш знаеше колко желаех да останем само двамата. Гледах мълчаливо през прозореца и се чудех как по дяволите за едва три часа всичко в живота ми се промени. Сърцето ми биеше лудо. Колата спря бавно пред блока на приятелката ми.
- Тук добре ли е, Ники? - попита момчето до мен.
-Перфектно! Чао, сладури! - вратата се тресна шумно и ето че останахме сами.
- Е, накъде сме? - попита, а колата леко потегли.
-Само направо, последната пряка вдясно. - отговорих с едва събран въздух в гърдите си. Напрежението в колата можеше да се помирише. Пътувахме не повече от минута, имайки предвид, че Николет, живееше три блока разстояние от моя. Колата спря и аз погледнах момчето до мен.
-Е, чао! Беше ми приятно.-отговорих и отворих вратата. Ръката ми обаче бе рязко стисната и бях привлечена до лицето на момчето. Меките му устни се впиха в моите, а сърцето ми спря. Мислите ми бяха изпратени в космоса. Изобщо не губеше време. Езикът му вече проучваше устата ми. Не знам колко време изкарваше дъха ми, но накрая ме пусна и лепна най-красивата усмивка, която бях виждала на лицето си.
-Е, чао! - каза и се засмя, явно на глупавата ми физиономия.
-Да, чао. - единия ми крак стъпи на асфалта. - Ъ, пиши ми, когато се прибереш.
-Разбира се! - усмихна се той, а аз вече бях слязла от колата.
Допрях пръсти до устните си и за Бога, не можех да проумея как се забърках в това.