𝗦𝗲𝗲𝗻 [𝓜𝓲𝓷𝓼𝓾𝓷𝓰]

7

Pov. tihoto momche

На другия ден когато отидох на училище бях по ядосан от всякога само ако видя този Чан ще го направя на нищо как може да вземе моето МОМЧЕ това е нередно. Докато мислех чух смях който беше сладък звук за ушите ми и се обърнах леко доколко да мога да го видя но беше с още един човек и явно се смеха за нещо

-Чани спри се-каза Минхо на приятеля си който се опитваше да го целуна но не му даваше

-хайде де МинМин аз съм ти гадже мога да те целувам когато си искам-каза Чан  което ме накара да се ядосам още повече

-ох хубаво де сега тръгвай преди да закъснееш-отвърна Минхо и преди Чан да си тръгне го целуна набързо. Стиснах силно юмруците си и едва се стърпях да не стана и да отида да убия Банг Чан още тук и сега с какво право го целува , ударих силно чина без да осъзнавам и всички ме погледнаха учудено

-Какво ме гледате ле простаци-извиках им и някой влезе в класната стая и не беше тая дето принцип ни преподава а някаква стара чанта просто легнах на чина и не и обърнах внимание

-Здравейте аз ще замествам госпожата ви за известно време аз съм г-жа Ким и тъй като не ви знам ще проверя по имена кой е тук и кой не- каза тя и почна да казва имената на учениците

-така Han Jisung- каза тя и само вдигнах глава и вдигах леко ръката си колкото да ме види и пак легнах

Pov. Minho

Значи се казва Хан Джисънг хубаво име всъщност чакай малко, сетих се нещо и вдигнах ръкава си на ръката където пишеше HJ. Hj - Han Jisung  не няма как да е той или пък . Погледнах към него ами ако найстина е той всъщност да всичко има смисъл инициалите думите който каза всичко и тези дрехи който винаги носеше сега като се замисля онзи човек найстина беше облечен по същия начин в момента просто параноясвам или найстина той е един и същ човек.

Мина третия час и видях Хан да тръгва към покрива и го последвах след като и аз стигнах го видях на лежи и да гледа небето

-Хей Тихо момче имам някои въпроси към теб- казах и явно за момент го изплаших но като ме видя явно се успокои и аз седнах до него

-И какви са те Лий Минхо- погледна ме точно в очите и сякаш цялата ми увереност замина на кино , издадох тиха въздишка и тръпнах ръкава си и посочих раната

-Ти ли беше този който ми направи това вчера- попитах го и се изкикоти тихо какво му е смешното на това

-И какво ако съм аз МинМин не можеш да ме издадеш на полиция или нещо такова защото нямаш никакви доказателства освен тези инициали който може да са на тоста хора например Hongjoong- каза и аз останах малко в шок че наистина е той

-Н-но защо го направи- заекнах леко като го попитах

-не е ли очевидно искам те само за себе си Минхо схващаш ли и това че си с Банг Чан в момента не ми харесва- отвърна му като показа лукавата си усмивка и официално това почваше да ме плаши тогава се чу някой да ми вика името веднага разбрах че това е Чан опитах да го викна да ми помогне но Хан ми запуши устата

-Да той е тук-каза с същата усмихна и когато се чу вратата да се отваря той си махна ръкава и ме дръпна и ме целуна аз се опитах да го махна от себе си но мамка му как е толкова силен

Добре в другата глава ще видим какво ще направи Чан и ето най накрая  Минхо разбра името на Тихото момче 🤣😱