Perfect poison\Перфектна отрова

1. " Ще умреш тук в студа на Якустк"

Неутрална гледна точка

Якустк,Русия

Снегът се сипеше на големи тежки буци. Водата бе замръзна,но леда лесно пропукващ. Клоните на дърветата натежаваха от дебелия слой сняг. Студа бе превзел всичко, а голямата къща бе сама насред нищото.

Голяма къща,затворена с малко прозорци,една дебела входна врата и бронирани прозорци. А малкото момиченце гледаше с любопитство майка си да го пусне да си играе навън. Искаше да направи снежен човек,или снежен ангел. Или пък да се побързаля на замръзналото от студа езеро.

Държеше малка кукла в ръка и играеше с къщичката си за кукли. Гарвановите й очи блестяха като пламък на свещ мечтаеки да бъда свободна да играе като другите деца. Искаше да види и баща си,който бе адвокат в Москва и работеше много. Чу шум идващ от покрива,което я притисни. Нямаше как да е котка или някоя птица,навън бе прекалено студено.

Уплашена тя слезе долу и видя пушещата си майка на дивана. Жената погледна пренебрещително детето и отново зачете книгата си дърпайки си от цигарата.

- Чух шум.-продума малкото дете.

- Не се бой Ксения. Няма никой. В безопасност сме.

- Татко кога ще си дойде?

- Когато приключи работа. Той е много зает.-отвърна майката видимо изнервена.

- Аз знам че той не е адвокат. Той е престъпник,затова живеем тук.-малката Ксения отвърна смело на майка си. - Миришеш на алкохол и цигари.-напръчка носле.

- Не ми дръж този тон!-кресна.- Бащата е адвокат в Москва.Сега си отивай в стаята!-посочи с пръст стълбите.

Детото се обърна на пети,но маскирания мъж я накара да извика. Непознатия се опита да хвана ръката,но тя реагира бързо и се отдръпна и побягна по стълбите. Малкото й сърчице биеше силно,тялото й трепереша от страх и паниката започна да я обвзема. Побърза да стигне да спалнята да родителите си и двигна едната дъска на ламината взимайки скрития там пистолет.

Чуха се изтрели от първия етаж и тя много добре знаеше какво се е случило. Няколко сълзи се спуснаха по лицето й. Усещаше стъпките на мъжът и се огледа наоколо. Знаеше че тя е следващата. Видях прозореца в стаятя и с доста усилия го отвори. Погледна надолу и куинатя дебел сняг я успокои че няма да се нарани при падането. Протегна единия си крак,потрепервайки от студа. Малкото й тяло падна на преспите сняг и доста усилия започна да бяга из мокрия,студен сняг.

Сърцето й едва не спря,когато видя че убиеца на майка й върви по стъпките й. Сълзите вече напираха в очите й докато не стъпи на замръзналия лед. Обърна се и видя непознатия мъж насочил пистолет към нея. Но и нея беше страх и тя с треперещи ръце насочи нейния.

Изведнъж ледът под нея започна да се напуква. Копелето бе стреляло по леда. Детето пропадна и ледено студената вода обездвижи болезнено тялото й.

- Това е заради баща ти. Сега ще умреш тук, в студа на Якустк.-отърна мъжа и насочи пистолета си стреляйки към десет годишното момиченце.