Защо Хари винаги намесва връзката ми???
- Да. - излъгах. - Довечера ще му кажа.- Честно казано нямах идея къде е Арън. Най-вероятно е на работа и ще му се обадя,когато се прибера. Ако изобщо изляза от този проклет асансьор.
- О! - не можех да определя тона в гласа му.
- Защо изобщо ти пука? - попитах го.
- Не ми пука.
- Сигурен ли си? Държиш се сякаш ти пука?
- Винаги съм бил скапан актьор.
- Просто ми кажи защо.
- Не оставяш нещата да отминат,нали? - Хари въздъхна.
Поклатих глава.
Хари погледна към тавана. Ще приема,че няма да ми обясни нищо,така че отклоних поглед от него.
- Само ако пушенето беше позволено в асансьорите.. - той каза след малко.
- И без това е повреден. - отбелязах.
- Ти пушиш ли,Розали? - Хари ме погледна,с хумор в очите си.
- Не. Вече не.
- Пушила си? - повдигна вежда.
- Да, в гимназията.
- Уол! - усмихна се самодоволно.
- Защо е толкова трудно за вярване?
- Защото ти си ти.
- И?
- Изглеждаш като човек, на когото ако му предложат цигара, би отказал.
- Мога да взема цигара, Хари. - изсмях се - Подценяваш ме.
- Така изглежда.
Въздъхнах. Бих взела цигара точно сега. Целият стрес около Хари, ме кара да искам да пуша отново. Никога не съм била зависима. Беше нещо,което правих за кратко. Никога не бих си позволила да завися от нещо. Не бих искала да нямам самоконтрол.
- Колко дълго ще седим тук?-простенах.
Хари сви рамене.
Облегнах се срещу стената. Температурата сякаш се покачваше и Хари запретна ръкавите на ризата си. Забелязах пунктир от черно мастило на ръката му.
- Имаш татуировки?-попитах.
Хари обърна ръката си,за да ги погледне.
- Да.-отговори.
- Не знаех.- И преди съм го виждала с тениски,но не бях обърнала внимание на татуировките.
YOU ARE READING
Hidden - BG translation
FanfictionСлед сполетялото я нещастие, Роуз се премества от големия Ню Йорк, в красивото градче Портланд. Единственият човек, когото познава там, е гаджето й, Арън. Тя цели да започне начисто...получава нов живот, нов дом, както и мечтаната работа. Но съдбата...
