Джимин : Ако нямаш никакви намерения ,по добре недей . Ще го разстроиш повече и не се знаем дали психиката му ще издържи - погледна го злобно
Куки : Спокойно де
Джимин : Само казвам
Джин : Аз знаех ,че Техьнги харесва Джънкук
Намджун : И аз
Юнги : И аз разбрах наскоро
Джимин: Аз пък знам от две години
Джин : Обаче само одеве как го засрами
Куки : Сладък е
Хосок : Ти харесваш ли го ?
Куки : Да
Джимин : Аз не ти вярвам , ти ги сменяш като носни кърпички
Куки : С него няма да е така
Джимин : Ще видим
Куки : Отивам при него
Куки се качи при Техьонг и го намери в стаята му да седи на леглото като беше гушнал една от снимките им и не спираше да се усмихва .
Куки : Много ли си щастлив
Техьонг : Аа...- скри снимката под възглавницата
Куки : Защо я скри ?
Техьонг сведе глава и се засрами.
Куки : Оййй сладурчето ми той - седна до него и го взе в скута си , а Техьонг опря глава гърдине му - Искаш ли още една целувка? - започна да го гали по главичката
Техьонг : Да ,но ние не сме никакви и....
Куки : Ами аз искам да сме повече от приятели - прекъсна го
Техьонг : Да бе да....просто ще ме използваш за да забравиш ,бившия ти
Куки : Не е вярно...наистина те обичам
Техьонг : Правиш го защото мислиш, че отново ще посегна на живота си
Куки : Техьонги моля те спри....наистина те обичам
Техьонг само кимна
Куки го гушна силно и сля устните им . Хвана го за кръста а Техьонг отвърна на целувката и сложи ръцете си върху гърдите му . Отделиха се поради липса на въздух, а Техьонг приличаше на доматче
Куки : Обичам те, Техьонги !
Техьонг : И аз Джънкуки хьонг !
Куки : Еее.... ще бъдеш ли моето момче ?
Техьонг : ДА - разплака се то радост
Куки : Недей да плачеш , мъниче !
Техьонг : Просто се радвам
Куки : И аз се радвам
Техьонг : Много много много много много много много много много много много те обичам, ама многооооо
Куки : И аз те обичам...baby boy ! - каза а малкия се изчерви ,чувайки как Джънкук го нарече
Техьонг : Обещай, че няма да ме изоставиш ! - подаде котрето си
Куки : Обещавам ти !....Но и ти ми обещай
Техьонг : Обещавам ! - каза с двадесет и четири каратова усмивка .
Куки : Мале много си сладък
Техьонг : Стига де, караш ме да се изчервявам!
Куки : Знам - целуна го по врата , след това и по челото - Оле забавих да ти дам лекарствата