Техьонг отвори очи . Видя ,че е в болнична стая .
Техьонг : Ахх -опита се да стане
Джин : Техьонг, ти се събуди - каза Джин докато бършеше сълзите си .
Техьонг се огледа и видя всички наредени около леглото на което лежеше той .
Джимин : Техьонг, как стана всико ?
Техьонг : Ами докато карах , една кола се разби в моята.
Джимин само кимна
Техьонг : Къде е Куки ? Как е той ? А бебето ? - попита, но отговор не получи. Всички бяха свели глави - Попитах ви нещо отговорете ми
Джин : С-съжалявам Т-техьонг - каза през сълзи
Техьонг : КАКВО СЪЖАЛЯВАШ ? ПИТАМ ТЕ КЪДЕ Е КУКИ ? - извика , а Джин избухна в плач - НЯКОЙ ЩЕ МИ ОТГОВОРИ ЛИ ?
Джимин : Моите съболезнования ,Техьонг!
Техьонг : К-какво? Не може....Не може Куки да е мъртъв.....кажете ,че ми това не е вярно ,моля ви !
Юнги : За съжаление, вече малчото не е сред нас
Техьонг : Н-не..НЕЕЕЕ..НЕ МОЖЕ ДА МЕ ОСТАВИШ КУКИ...ЗАЩО МИ ГО ПРИЧИНЯВАШ? ЗАЩО ? НЕ МОЖЕ ЗА СИ ТРЪГНЕШ ПРОСТО ЕЙ ТАКА - викаше докано плачеше - ДЖЪНКУКККК
Ким Шин : Техьонг синко , спокойно - опита се за го успокои
Техьонг : КАКВО СПОКОЙНО ? ЗНАМ ЧЕ КУКИ НЕ БИ МИ ГО ПРИЧИНИЛ....АМИ БЕБЕТО НИ.....НЕ....ЗНАМ ЧЕ ВИЕ МЕ ЛЪЖЕТЕ В МОМЕНТА......ЗНАМ ЧЕ КУКИ Е НАСТАНЕН В ДРУГА СТАЯ И Е ДОБРЕ КАКТО И БЕБЕТО НИ....ТОЙ Е ЖИВ ЗНАМ ТОВА - в този момент баща му му удари шамар
Ким Шин : ТЕХЬОНГ ОСЪЗНАЙ СЕ ! ЩЕ СЕ ПОБЪРКАШ ! И НА НАС НИ Е ТЕЖКО !РАЗБЕРИ ЧЕ ДЖЪНКУК Е МЪРТЪВ
Техьонг : НЕ...НЕ Е МЪРТЪВ...НЕ Е...РАЗБРА ЛИ...ТОЙ МИ ОБЕЩА ЧЕ НЯМА ДА МЕ ОСТАВИ КАКТО И АЗ НЕГО....ТОЙ СЕ СПАЗВА ОБЕЩАНИЯТА
Доктора : Какво става тук ?
Техьонг : ДОКТОРЕ МОЛЯ ВИ ЗАВЕДЕТЕ МЕ ПРИ КУКИ МОЛЯ ВИ- махна системите и стана от леглото, а баща му тръгна да го хваща ,но доктора ми направи знак да не го прави.
Доктора : Добре , хайде ела
Съжалявам за грешките!