Докато седяха и си говореха телефона на Куки звънна . Беше Техьонг.
Техьонг : Джънкук къде си ? Защо си избягал от училище?
Куки : Щот така искам - каза и му затвори
Кай : Защо му затвори така ?
Куки : Не искам да говоря с него
Кай : Както си искаш
Куки : Може ли да легна?
Сехун : Да - каза , а Куки легна върху краката му . Не след дълго заспа
Марк : Какво му има ? Защо е унил? По принцип е все весел и усмихнат
Кай : Има ди семейни проблеми
Марк : Аха
Сехун : Кое му е семейството?
Кай : Той е осиновен...господин Ким го е осиновил
Сехун: Ол ,горичкия
***
Сехун: Куки ,хайде ставай
Куки : Добре - изправи се - а той вече е тъмно
Сехун : Да , гаджето ти звъна доста пъти
Куки : Добре...а къде са Марк и Кай?
Сехун : Разкарват се
Куки : Добре
Сехун : Може ли да направя нещо ?
Куки : Какво?
Сехун : Да те целуна
Куки: Какво?!? Но аз си имам гадже и го обичам, макар и да съм му сърдит
Сехун : Моля те ! Само приятелка целувка нищо повече
Куки : Но така изневерявам на хьонг , аз не съм такъв! Ами ако разбере нали после ще иска да не разделим
Сехун : Само приятелска целувка
Куки : Не
Сехун кимна
Сехун : Добре, аз ще извикам другите
Куки : Сърдиш ли се ?
Сехун : Не - каза и викна другите
***
Куки : Благодаря...Чао !
Сехун : Моля..Чао !
Кай : Чао !
Марк: Чао !
Куки влезна в имението , а Техьонг го чакаше на вратат...Беше ядосан.
Техьонг : Тръгвай - задърпа го към хола - Сядай
Куки беше леко уплашен , но не го показваше. Седна на дивана където бяха другите
Техьонг : Къзе беше ? С кой беше ? Кой е този дено те докара? Виж колкото е часа , защо се прибираш толкова късно? Знаеш ли колко е се притесних ? ААА Разбрах че си избягал от училище, защо ? Какво ти става, защо се промени? - говореше с висок тон
Куки : Не съм длъжен да ти казвам
Техьонг : МОМЧЕНЦЕ СПРИ ДА МЕ ЯДОСВАШ ! ОТ УТРЕ СИ НАКАЗАН..ОТ ВКЪЩИ ДО УЧИЛИЩЕ И ОТ УЧИЛИЩЕ ВКЪЩИ ! ЯСНО ЛИ Е ? АКО ПРОДЪЛЖАВАШ ЩЕ ТИ ЗАБРАНЯ ДА СЕ ВИЖДАШ С ТВОИТЕ ПРИЯТЕЛЧЕТА
Куки : Няма пък !
Техьонг : ЩЕ МЕ СЛУШАШ !
Куки : Яж ми кура
Техьонг : За ти ям кура така ли?
Куки : Да
Техьонг : Добре тогава тръгвай-задърпа го нагоре
Юнги : Техьонг остави го
Техьонг : Няма ще си получи заслуженото
Юнги : Казах да го оставиш- каза, а Техьонг го погледа. Пусна малчото който беше се чеше наплашил.
Техьонг : Следващия път няма да ти се размине...благодари на Юнги! - каза а Куки изтича в стаята си .