Юнги : Колко е часа?
Хосок : 20 : 15 е - Юнги само кимна
Джин : вечерята е готова
Техьонг : Добре - каза и всички отидоха в кухнята
Джин : Ще събуждаш ли малкия?
Техьонг : Не , нека спи , последните дни много му се насъбра - каза и се хвана за главата
Намджун : Какво има Техьонг, виждаме че си притеснен ?
Техьонг : Ох и аз не знам....страх ме е че заради оная к***а, Куки ще се отдръпне от мен . Никога не бих използвал някого, само за да си задоволявам нуждите, аз не съм такъв човек и не бих го причинили но когото и да е .
Юнги : Какво ще правиш с нея?
Техьонг : Ще я уволня
Намджун : Много ясно ,че ще я уволниш .
Техьонг : Вие тази вечер нали ще останете тук ?
Джин : Ако не ти причим , ще останем
Техьонг : Много ясно , че не ми причите....това пък от къде го измисли?
Джин : Ами знам ли - засмя се - хайде стига приказки, храната ще изстине
Всички започнаха да се вечерят . Докато се хранеха никой нищо не каза , но Техьонг го гризеше съвестта и се обвиняваше са случилото се преди няколко дни и това не остана незабелязано от другите .
Джимин : Спри да се обвиняваш за случилото се, Техьонг ! - каза хранейки се докато беше забил поглед към.
Техьонг само го погледна и нищо не каза . Всички седяха в тишината , но Хосок реше да я развали
Хосок : Е , в кое училище си решил да запише Куки?
Техьонг : В най-доброто - каза докато ровичкаше храната в чинията
Хосок : Дано да му хареса там и да си намери приятели .
Техьонг : Дано - стана от стола и се запъти към вратата на кухнята - момчета аз се качвам горе, ще може ли някой да помогне да Джин да раздигне масата?
Намджун : Аз ще му помогна , ти се качвай и си почини!
Техьонг : Благодаря! Мисля че знаете, къде са стаите .
Юнги : Спокойно качвай се , ние ще се оправим !
Техьонг : Лека нощ!
Всеки : Лека!
Техьонг кимна и се качи в горе в стаята си .