Момчетата закусиха и тръгнаха към фирмата. Пътуваха около 10 минути и пристигнаха . Слезнаха от колата и влезнаха във фирмата . Техьонг хвана малкия за ръчичка и тръгнаха към асаньора , а малкия постоянно се въртеше и оглеждаше. Качиха се в асансьора който беше от стъкло (дано да ме разбрахте какъв асаньор имам предвид) и големия натисна копчето за последния етаж , а именно 25-тия . Изведнъж малкия започна да плаче и трепери .
Техьонг: Мъниче, какво има?
Куки : С-страх ме е....много е високо
Техьонг : Ами на виенското колело, не те беше страх
Куки : Д-да ама там не беше толкова много високо....ХЬОНГ- заплака по силно мъника
Техьонг : Спокойно мъниче, тук съм - гушна го , а малкия зарови глава в якето на големия, като го стискаше здраво . Излезнаха от асансьора и се запътиха към офиса на Техьонг.
Секретарката : Добро утро, г-н Ким ! - посрещна ги секретарка на Техьонг.
Техьонг : Добро да е ! Искам да ми донесеш документите за да ги попълня !
Секретарката : Да господине!
Техьонг и Куки влезнаха в офиса и седнаха на дивана, като големия взе Куки в скута си .
Техьонг : По-добре ли си, бебче?
Куки : Да , хьонг!
Техьонг : Взе ли си нещо с което да си играеш ?
Куки : Да , но останаха в колата!
Техьонг : Ще отида да ги взема , теб страх ли ще те ако останеш сам ?
Куки : Не
Техьонг : Добре - каза и излезе от офиса си .
Минаха се 5 минути и вратата на офиса се отвори . Малкия си помисли че е хьонга му но всъщност през нея влезе секретарката на Техьонг. Тя остави нужните документи на бюрото и се обърна към малкия и го огледа .
Секретарката: Какво си ти , и защо имаш уши и опашка?
Куки : А-аз съм х-хибрид
Секретарката : Хибрид ? Пхах ! - засмя се
Куки : Да
Секретарката : И как се казваш?
Куки: Ку...Джънкук
Секретарката : Какъв си на шефа ?
Куки : Г-гадже
Секретарката : О боже ,не мога повече - засмя се силно - та ти на колко си ? - попита Куки , който вече беше с насълзени очички
Куки : Н-на 15 - тогава секретарка се засмя по-силно
Секретарката : И ти си мислиш че шефа би обичал петнадесет годишен пикльо...по скоро ще те използва за да задоволи нуждите си и ще те изхвърли на улицата кано....тогава той ще заобича мен и за него ти вече няма да съществуваш
Куки : Н-не е в-вярно - каза вече плачещия Куки - Хьонг не би го направил
Секретарката : Ще видиш....ай защо му е да обича отрепка като теб.....та ти си грешка на природата - засмя се и напусна офиса , оставяйки малкия Куки да плаче на дивана, като се беше свил на топка.