Минаха няколко часа и момчетата се върнаха.
Сега седяхме на дивана в хола и си говорехме. Изведнъж Рей стана.
-Какво стана?-попита Зейн
-Утре заминаваме за Аспен. Добре, че е Ари да ми припомни.-каза
-Ари?-попитах и Рей кимна
-Ами да стягаме багажите тогава.-каза Хари
Четиримата се качихме по стаите си и започнахме да оправяме багажите си.
-Според теб.. мрази ли ме майка ми?-попитах
-Няма как да те мрази. Просто е ядосана.-каза Хари и ме прегърна
-Виж.. става ли ти да прибереш дрехите в куфара ми, защото искам да звънна на един номер?-попитах
-Да.-каза Хари и аз излезнах на терасата на стаята ни
Трябваше да говоря с него. С баща ми..
По телефона
-Ало?-каза
-Здравей..-казах
-Ким, как си? Да не се е случило нещо?-попита и усетих загриженост в гласа му
-Добре съм. Исках просто да поговорим.-казах
-Искаш ли да се видим?-попита
-Точно днес няма да мога.-казах
-Защо?-попита
-Ами за нова година се разбрахме с приятели да отидем в Аспен и там да отпразнуваме. И утре заминаваме.-казах и той ме разбра
-Добре. Тогава ще е след това.-каза
-Да. Между другото ти как си?-попитах
-Добре съм и аз.-каза -Липсваш ми.-допълни
-И ти ми липсваш тате.-казах и се разплаках
В този момент усетих ръце да се обвиват около талията ми. Хари ме целуна по косата и изтрих сълзите си.
-Виж, аз ще затварям, защото трябва да си дооправя багажа.-казах
-Добре. Дочуване.-каза баща ми и затвори
Обърнах се към Хари и той ме погледна.
-Моля те не плачи.-каза и отново усетих горчивите сълзи -Не, не, не, не плачи. Ела тук.-каза и ме прегърна силно
Стояхме така дълго време. Докато гласа на Рей не ни прикъсна.
-Ние със Зейн имаме малко работа навън. Ще излезнем и ще се върнем.-каза и се отделихме с Хари
Кимнах и Рей се приближи. Гледаше дълго време и накрая цапардоса Хари по ръката от което се чу силно шляп.
-Ауууу.-каза Хари
-Какво си и направил идиот такъв?-попита го Рей
-Нищо.-каза Хари и Рей го шляпна пак
-Аууууу.-Хари потърка ръката си
-Рей..наистина нищо не е направил. Тоест правеше... успокояваше ме.-казах
-Оуу.. съжалявам.-извини му се тя
-Няма проблем.-каза той и отнова ме прегърна
-Добре. Аз ви оставям. После ще говорим и с теб.-каза ми и ме погледна
Кимнах и тя излезе от стаята.
-Да влезнем, че ще настинеш.-каза и кимнах
Легнахме и се прегърнахме отново.
-Искаш ли да разкажеш?-попита ме, но аз не казах нищо -Ако не искаш, няма проблем.-каза
-Преди години когато бях съвсем малка татко ни напусна. Преди това винаги двамата бяхме заедно. Но вечер след вечер майка ми излизаше и не се връщаше до другия ден. После водиха дело за попечителство. Не знам майка ми как спечели и над сестра ми и над мен попечителството. След това той си тръгна. Не се обаждаше не идваше и с времето го намразих. Майка ми ме научи да съм кучка. Но днес просто реших да му се обадя..-обясних
-Искаш ли да го видиш?-попита ле Хари
-Много. И се разбрахме след празниците да се видим.-казах
-Хайде да поспиш.-каза ми Хари
И го погледнах в очите.
-Не ми се спи.-казах
-Просто затвори очи.-каза и ми прегърна по силно
Затворих очи и докато се усетя бях заспала.
●Глт на Хари
След вчерашната изненада на Ким не можех да повярвам, че това е истина. Сутринта преди да отида и са си взема нещата от вкъщи минахме със Зейн през магазина за пръстени. Щях да и предложа на рождения и ден.
И ето ни сега лежим на леглото.
Нямам търпение за ваканцията.
Ким беше заспала, но аз продължавах да правя кръгови движения по гърба и.
По едно време затворих очи и просто оставих съня да ме погълне.
●Глт на Ким
Събудих се и видях Хари да спи. Погледнах през прозореца и видях, че е станало тъмно. Станах внимателно и погледнах часа. Беше 20:30. Преместих единия си крак от другата страна на Хари и седнах върху мъжеството му.
Отърках се леко и той се събуди. Сложи ръцете си на ханша ми и ме придърпа да ме целуне.
След секунди се отделихме и се усмихнах.
-Спа ли добре?-попита ме Хари
-Мхм.-измрънках и станах
-Колко е часа?-попита ме докато търкаше очите си
-Осем и половина.-отговорих
-Утре ще трябва да ставаме рано.-каза
Кимнах и излизнахме от стаята. Слезнахме и отидохме в кухнята. В този момент се появиха Зейн и Рейчъл.
-Ти ела с мен! А вие двамата направете вечерята.-каза строго Рей и ме хвана за ръката
Дръпна ме и ме откара в хола. Седнахме на дивана и тя ме погледна.
-Защо плачеше преди няколко часа?-попита ме
-Защото говорих с баща ми.. и ми липсва..-казах
-Милата.-каза и ме прегърна
Продължихме да говорим докато не станахме, за да отидем в кухнята и да проверим момчетата. Но тях ги нямаше.
Обърнахме се и ги видяхме да се подпират на касата на вратата и да ни гледат.
-Какво направихте с вечерята?-попита ги Рей като прегърна Зейн
-Нищо. Изчакахме ви вас.-каза Зейн
-Тцц..-изцъка Рей и влезнахме в кухнята
Започнахме да изваждаме продукти, за да си направим пица.
~~~
Вече беше готова пицата. Двете с Рей се качихме в стаите си, за да се измием. Бяхме целите в брашно.
След като се измих се преоблякох с пижамата ми и слезнах надолу. Момчетата бяха донесли пицата в хола и сега решаваха какъв филм да пуснат.
-Хайде да е хорър.-каза Хари
-Неее. Искам прикрюченки.-каза Зейн
-Такааа. Тъй като вие скоро няма да се разберете, ние двете с Ким ще решим кой ще гледаме.-каза Рей която идваше от кухнята
Отидох до нея и се дръпнахме по настрани.
-Предлагам първо да е приключенския и после хорър.-каза Рей
-Да, но след хоръра направо си лягаме. Не ми се иска да сънувам кушмари. А и ако първо е хорър, после докато гледаме приключенския ще забравим за страшния филм.-казах на Рей
-Права си.-каза и отидохме при момчетата
-Решихте ли?-попита Зейн
-Решихме, че първо ще гледаме хорър и после приключенски.-каза Рей
-Но защоооо?-попита Зейн
-Шт! Хари пускай филма и да се приключва.-скастри го Рей и седнахме при момчетата
Хари пусна филма и аз седнах, така че да се крия в него когато имаше нужда.